Джоджо Мойес - Последното писмо от любимия

— Добре дошли у дома, мадам — каза тя и протегна ръка. Усмивката й беше искрена и говореше английски със силен акцент. — Много се радваме, че отново сте добре.

— Благодаря — отвърна Дженифър. Искаше да я назове по име, но й беше неудобно да я попита как се казва.

Икономката изчака да вземе палтата им и изчезна с тях по коридора.

— Уморена ли си? — Съпругът й наведе глава и се вгледа в лицето й.

— Не, не. Добре съм. — Тя се огледа из къщата, опитвайки се да скрие изумлението си — чувстваше се така, сякаш не я беше виждала никога.

— Трябва да вървя в офиса. Нали нямаш нищо против да останеш само с госпожа Кордоза?

Кордоза. Името й се стори познато. Почувства лек прилив на благодарност. Госпожа Кордоза.

— Разбира се, че не. Не се безпокой за мен.

— Ще се върна в седем часа… ако не възразяваш… — Той явно искаше да тръгне. Наведе се, целуна я по страната и след кратко колебание излезе.

Тя остана да стои в коридора, заслушана в стъпките му по стъпалата отвън и в мекото ръмжене на мотора, докато голямата му кола потегляше. Внезапно къщата й се стори потискащо празна.

Докосна копринените тапети, огледа дъбовия паркет, замайващо високите тавани. Свали ръкавиците си с точни, привични движения. После се наведе, за да огледа по-добре снимките на масичката в коридора. Най-голямата беше сватбена — в гравирана, излъскана до блясък сребърна рамка. На нея беше тя, облечена в бяла рокля, с покрито от бял дантелен воал лице, съпругът й се усмихваше широко до нея. „Наистина съм омъжена за него“, помисли си тя. И веднага след това: „Изглеждам толкова щастлива“.

Подскочи стреснато. Госпожа Кордоза се бе приближила незабелязано и стоеше зад нея, сключила ръце.

— Дойдох да ви попитам дали не желаете чаша чай. Може би ще искате да го изпиете в дневната. Запалила съм камината.

— Това е добра идея… — Дженифър хвърли поглед към многото врати в коридора. След това очите й се върнаха на снимката. Измина кратък миг, преди да заговори отново: — Госпожо Кордоза… може ли да ви хвана под ръка? Само докато седна. Чувствам се малко нестабилна.

Не желаеше жената да разбере, че не си спомня разположението на собствената си къща.

Просто й се струваше, че ако се преструва и всички й повярват, играта може да се превърне в истина.

Икономката беше приготвила вечеря: говеждо задушено с картофи и зелен фасул. Оставила го бе в долната фурна, така каза на Дженифър. Налагаше се да изчака завръщането на съпруга си: дясната й ръка все още бе слаба и се боеше да не изпусне тежката чугунена тенджера.

Прекара около час в обикаляне из огромната къща, за да я опознае — отваряше чекмеджета, разглеждаше снимки. Моята къща , повтаряше си постоянно. Моите неща. Моят съпруг. Един-два пъти позволи на мозъка си да отдъхне и краката й я отнесоха където мислеше, че може да има баня или кабинет; с благодарност откри, че някаква част от нея помни мястото. Разгледа внимателно книгите в дневната, като с леко задоволство установи, че макар доста неща да й бяха непознати, можеше да преразкаже точно сюжетите на много от романите.

Най-дълго се задържа в спалнята си. Госпожа Кордоза беше разопаковала багажа й и бе прибрала всичко на мястото му. Двата вградени гардероба разкриваха внушителни количества безупречно подредени дрехи. Всичко й ставаше идеално, дори най-износените обувки. Четката й за коса, парфюмите и пудрите бяха подредени на тоалетката. Уханията докоснаха кожата й с приятна фамилиарност. Изборът на маркова козметика й допадаше: Коти, Шанел, Елизабет Арден, Дороти Грей — огледалото й бе обградено от малък батальон скъпи кремове и унгвенти.

Издърпа едно чекмедже и загреба от пластовете шифон, сутиени и друго бельо от коприна и дантела. Заключи, че е жена, за която външният вид е важен. Седна и се взря в себе си в тристранното огледало, след което се зае да четка косата си с бавни, уверени движения. „Така го правя аз“, каза си тя.

В малкото моменти, когато почувства, че непознатото я потиска, се залови да изпълнява дребни задачи: пренареди хавлиените кърпи в шкафа на долния етаж, извади чинии и чаши.

Съпругът й се върна малко преди седем. Тя го чакаше в коридора с пресен грим и лек парфюм по шията и раменете. Видя, че това му хареса. Пое палтото му, окачи го в гардероба и го попита иска ли да пийне нещо.

— С удоволствие. Благодаря — отвърна той.

Дженифър се поколеба, с ръка върху една гарафа.

Той се извърна и забеляза колебанието й.