Джоджо Мойес - Последното писмо от любимия

— Не се безпокой, скъпа. Вечерите ти са легендарни. — Ивон приседна на леглото, докато Дженифър сменяше тоалет след тоалет.

— Да. Но каква е причината да са такива? — Тя понамести бюста си в една рокля. Изглежда, бе отслабнала през последните седмици и роклята се набираше грозно отпред.

Ивон се засмя.

— О, спокойно, скъпа. Не се налага да правиш нищо. Невероятната госпожа Кордоза ще се погрижи за всичко. Домът ти е прекрасен. Ти изглеждаш зашеметяващо. — Тя изрита обувките си и вдигна дългите си елегантни крака върху леглото. — Никога не съм разбирала ентусиазма, с който каниш гости. Не ме разбирай погрешно. Страшно обичам твоите вечери, но само като си представя каква работа пада. — Тя огледа ноктите си. — „Хубаво е да ходиш на вечери, но не и да ги организираш.“ Така казваше майка ми навремето и май още е в сила. Нямам нищо против да си купя една-две нови рокли, но да се занимавам с хапки и етикетчета с имената на гостите на масата? Уф!

Дженифър се опитваше да намести деколтето си и се оглеждаше в огледалото, като се въртеше ту наляво, ту надясно. Изпъна ръка. Белегът бе грапав и аленееше.

— Дали да не облека нещо с дълъг ръкав?

Ивон се изправи в стола си и хвърли поглед.

— Боли ли те?

— Цялата ръка ме боли, докторът ми даде някакви хапчета. Чудя се дали белегът няма да…

— … се набива на очи? — Ивон сбърчи нос. — Може би наистина ще е по-добре с дълъг ръкав, скъпа. Само докато избледнее.

Дженифър се изненада от директния отговор на приятелката си, ала не се обиди. Това беше първото откровено нещо, което някой й казваше, откакто се бе прибрала у дома.

Съблече роклята, отиде до гардероба и зарови в него, докато измъкна тясна рокля от сурова коприна. Свали я от закачалката. Беше зашеметяваща. Откакто се бе върнала у дома, й се искаше да се скрие в туид, в ненатрапчивите тонове на сивото и кафявото, но тези елегантни рокли постоянно изскачаха пред очите й.

— Това ли е нещото? — попита.

— Нещото?

Дженифър въздъхна дълбоко.

— Което съм носела обикновено. Така ли изглеждах обикновено? — Тя вдигна роклята пред себе си.

Ивон извади цигара от чантата си и я запали, докато изучаваше лицето на Дженифър.

— Ти наистина ли не помниш нищо?

Дженифър се отпусна на табуретката пред тоалетката.

— Много неща — призна тя. — Знам, че познавам теб. Също както познавам съпруга си. Усещам го тук. — Тя сложи ръка на гърдите си. — Но… Има огромни празноти. Не помня какъв е бил животът ми. Не знам как се очаква да се държа с всички. Не знам… — Тя прехапа устната си. — Не знам коя съм. — Внезапно очите й се наляха със сълзи. Издърпа едно чекмедже, после друго, в търсене на носна кърпа.

Ивон я изчака да се успокои. Изправи се, отиде и седна до нея на табуретката.

— Добре, скъпа, аз ще ти припомня. Ти си прекрасна и забавна, изпълнена с енергия. Имаш съвършен живот, богат и красив съпруг, който те обожава, и гардероб, за който всяка жена би убила. Прическата ти винаги е безупречна. Талията ти може да се обгърне само с една ръка. Винаги си в центъра на всички обществени прояви и всички съпрузи са влюбени тайничко в теб.

— О, не ставай смешна!

— Истина е. Франсис те обожава. Винаги щом види палавата ти усмивчица и тия твои руси къдрици, усещам, че недоумява защо, за бога, се е оженил за тая мършава и смахната еврейка. Колкото до Бил…

— Бил?

— Съпругът на Вайълет. Преди да се омъжиш, той буквално те следваше като кученце. Добре че изпитва ужас от съпруга ти, иначе щеше да те отмъкне още преди години.

Дженифър попи очите си с кърпичка.

— Много си мила.

— Не, не съм. Ако не беше толкова добра, щях да ти видя сметката. Имаш късмет, че те харесвам.

Няколко минути двете мълчаха. Дженифър триеше с палеца на крака си невидимо петънце на килима.

— Защо нямам деца?

Ивон всмукна силно от цигарата си. Изгледа я за миг и вдигна вежди.

— Последния път, когато говорихме за това, ти заяви, че за да имат деца, съпрузите трябва да живеят поне на един континент. А твоят отсъства ужасно дълго. — Тя се усмихна и направи съвършено кръгче от дима на цигарата. — Това е другата причина да ти завиждам.

Когато Дженифър се засмя неохотно, Ивон продължи:

— О, ще се възстановиш, скъпа! Прави каквото ти казва този абсурдно скъп доктор и престани да се тревожиш излишно. След няколко седмици навярно ще си спомняш всичко — отвратителния хъркащ съпруг, състоянието на световната икономика, собствения ти огромен кредит в банката. Междувременно се наслаждавай на невинността си.