Джоджо Мойес - Последното писмо от любимия

— В Америка всичко е по-голямо, както все ни повтарят.

— Включително егото им, ако съдя по американците, с които съм си имал работа — извиси се гласът на Доминик. — Човек няма представа какво е истински самохвалко, докато не срещне някой янки.

Ан се засмя.

— Горкичкият Доминик се сбърка, когато един от тях взе да го учи как да кара собствената си кола.

— Много са ви малки автомобилите. Много са ви малки порционите… — направи гримаса съпругът й. — Трябваше да видят какви бяха навремето. Но те си нямат представа…

— Дом реши да си направи шега с него и зае „Мини Морис“-а на мама. Взе го от хотела с него. Да му бяхте видели физиономията!

— „Тук караме основно такива, приятел — уверих го аз. — А за официалните срещи използваме «Опел». Така имаш още шест сантиметра пространство за краката.“ Буквално трябваше да се свие надве, за да се побере вътре.

— Щях да се задуша от смях — призна Ан. — Не знам как му се размина на Дом.

— Как е бизнесът, Лари? Чувам, че пак заминаваш за Африка след седмица.

Дженифър погледна съпруга си, който се облегна на стола.

— Добре. Много добре. Току-що подписах сделка с една автомобилна компания за производство на спирачни накладки. — Той остави ножа и вилицата един до друг в чинията си.

— С какво точно се занимаваш? Не съм много наясно с тоя нов минерал, който използваш.

— Не се прави, че те интересува, Вайълет — сряза я Бил от другата страна на масата. — Вайълет рядко се интересува от нещо, ако не е розово или синьо и не започва с думата „мама“.

— Може би не я стимулираш достатъчно, Бил — парира го Ивон и мъжете подсвирнаха одобрително.

Лорънс Стърлинг се извърна към Вайълет.

— Всъщност минералът изобщо не е нов — отговори на въпроса й. — Използва се още от римско време. Нали си учила за римляните в училище?

— Разбира се. Но вече не си спомням нищо. — Смехът й беше остър.

Гласът на Лорънс се сниши и масата притихна, за да го чуе по-добре.

— Плиний Стари пише, че видял да хвърлят парче плат в огъня и минути по-късно да го вадят почти непокътнато. Някои хора помислили, че си имат работа с магия, но той знаел, че е нещо необикновено. — Лари извади писалка от джоба си, наведе се напред и надраска нещо на платнената салфетка. Побутна го към Вайълет, за да го види по-добре. — Името на хризотила идва от гръцките думи „хризос“, което означава „злато“, и „тилос“ — „нишка“. Още тогава са знаели, че е много ценен. Аз, тоест моята компания, само го добива и преработва за различни цели.

— Гасиш пожари.

— Да. — Той се вгледа замислено в ръцете си. — Или се старая да ги предотвратя. — На масата за кратко се възцари странно мълчание. Лорънс погледна към Дженифър, после отмести очи.

— И къде са големите пари, старче? Едва ли са в огнеупорното облекло.

— Автомобилни части. — Лари се облегна на стола и стаята сякаш си отдъхна заедно с него. — Казват, че след десет години почти всички домакинства у нас ще имат коли. Това означава страшно много накладки. Освен това сме в преговори с железниците и авиокомпаниите. Приложенията на белия азбест на практика са неограничени. Използва се при строежа на канализации, ферми, изолации. Скоро ще е навсякъде.

— Страхотен минерал, наистина!

Съпругът й обсъждаше непринудено бизнеса си със своите приятели, нещо, което не правеше, когато бяха само двамата, забеляза Дженифър. Сигурно не му е било лесно да я гледа в болницата с тези тежки наранявания, а и все още не бе съвсем възстановена. Помисли си как я бе описала Ивон следобеда: красива, уверена в себе си, съблазнителна. Дали тази жена му липсваше? Може би Лорънс усети, че го наблюдава, защото извърна глава и улови погледа й. Тя му се усмихна и — след кратко колебание — той й се усмихна в отговор.

— Ей, видях ви! Стига, Лари! Сега не е моментът да зяпаш жена си. — Бил се зае да пълни отново чашите им.

— И защо да не е? — възрази Франсис. — След всичко, което й се случи… Как се чувстваш, Джени? Изглеждаш чудесно.

— Добре съм. Благодаря ти.

— Сигурно е в страхотна форма, щом дава вечеря… колко… две седмици след като я изписаха от болницата?

— Ако Джени не даваше вечеря, щях да помисля, че нещо определено не е наред — и не само с нея, ами и с целия проклет свят. — Бил отпи голяма глътка от виното си.

— Ужасна работа… Хубаво е, че отново си сред нас, Джени.

— Много ни изплаши. Надявам се, че си получила цветята ми — вметна Ан.

Доминик остави салфетката си.

— Спомняш ли си нещо от катастрофата, Джени?