Джоджо Мойес - Последното писмо от любимия

— По-добре да не говорим за това, ако не възразяваш. — Лорънс стана, за да донесе още една бутилка от шкафа.

— Разбира се. — Доминик вдигна извинително ръка. — Беше нетактично от моя страна.

Дженифър се зае да прибира чиниите.

— Добре съм. Наистина. Просто не мога да ви кажа много. Не си спомням почти нищо.

— Още по-добре — успокои я Доминик.

Ивон запали цигара.

— Е, Лари, скъпи, колкото по-скоро се заемеш със спирачните накладки, толкова по-безопасно ще шофираме.

— И толкова по-богат ще стане той — засмя се Франсис.

— О, Франсис, трябва ли вечно да говорим за пари?

— Да — отвърнаха в един глас съпругът й и Бил.

Дженифър ги чу как се смеят, докато вдигаше купчината мръсни чинии и ги отнасяше в кухнята.

— Е, вечерята мина добре, нали?

Тя бе седнала пред тоалетката си и внимателно сваляше обиците си. Видя отражението му в огледалото, когато влезе в стаята, в движение разхлабвайки вратовръзката си. Изрита обувките от краката си и влезе в банята, като остави вратата отворена.

— Да — потвърди тя. — И аз мисля така.

— Храната беше чудесна.

— Заслугата не е моя — призна тя. — Госпожа Кордоза се занимаваше с всичко.

— Но ти си съставила менюто.

Беше по-лесно, ако не му противоречи. Остави внимателно обиците в кутийката им. Чуваше как мивката се пълни с вода.

— Радвам се, че ти хареса. — Изправи се и се освободи предпазливо от роклята си, закачи я в гардероба и се зае да сваля чорапите. Беше свалила единия чорап, когато видя Лари, облегнат на рамката на вратата. Гледаше краката й.

— Тази вечер си много хубава — произнесе тихо.

Тя потръпна от лека болка, докато сваляше втория чорап. Посегна назад, за да разкопчее колана на жартиерите, и осъзна безсилието си. Лявата й ръка все още бе безполезна — твърде слаба, за да я извие зад гърба си. Не вдигна глава, когато той я приближи. Беше гол до кръста, но все още в панталона от костюма. Застана зад нея, отмести ръцете й и започна да я разкопчава. Беше толкова близо, че тя усещаше дъха му върху гърба си, докато откачаше кукичките една по една.

— Много си красива — повтори той.

Тя притвори очи. „Това е моят съпруг — каза си. — Той ме обожава. Всички го твърдят. Ние сме щастливи.“ Почувства как пръстите му пробягват по дясното й рамо, докосването на устните му отзад на врата й.

— Много ли си уморена? — промърмори той.

Дженифър знаеше, че това е нейният шанс. Съпругът й беше кавалер. Ако отвърнеше утвърдително, той щеше да се отдръпне и да я остави на мира. Но те бяха женени. Женени. Тя трябваше да свикне с тази мисъл. Пък и кой знае? Може би, ако той й изглежда по-малко чужд, ще възвърне по-бързо паметта си?

Изви се в обятията му. Не можеше да го погледне в лицето, не можеше да го целуне.

— Не, не съм — прошепна в прегръдките му.

Почувства допира на кожата му до своята и затвори плътно очи, надявайки се да изпита познато чувство, дори страст. Бяха женени от четири години. Колко ли пъти са правили това? А и след прибирането й у дома той бе толкова търпелив…

Почувства как ръцете му я докосват, сега по-смело, разкопчават сутиена й. Тя продължи да държи очите си затворени, съзнавайки голотата си.

— Може ли да угасим осветлението? — помоли тя. — Не искам да… мисля за ръката си. Как изглежда.

— Разбира се. Трябваше да се досетя.

Дженифър чу щракването на ключа. Но не ръката й я притесняваше: не искаше да го вижда. Не искаше да е така изложена на погледа му, уязвима. Изведнъж се оказаха в леглото, той я целуваше по врата, ръцете му, дъхът му бе нетърпелив. Легна отгоре й, притисна я към леглото и тя уви ръце около врата му, не знаеше как да се държи — установи, че не изпитва чувствата, които очакваше. Какво се е случило с мен? Как съм се държала преди?

— Добре ли си? — промърмори той в ухото й. — Нали не те боли?

— Не — успокои го тя. — Изобщо.

Той я целуна по гърдите и от устата му се отрони лек стон на удоволствие.

— Свали ги — каза той и задърпа дантелените й гащички. Отмести се леко от нея, за да й позволи да ги смъкне до коленете и да ги изрита от краката си. Сега бе съвсем гола. Може би ако … искаше й се да каже, но той вече разтваряше бедрата й и непохватно се опитваше да проникне в нея. Не съм готова , помисли тя, но не можеше да го каже — вече не. Той бе в друго измерение, отчаян, копнеещ.

Дженифър направи гримаса и сви колене, като се мъчеше да се отпусне. Лорънс проникна в нея, а тя хапеше бузата си в тъмното, опитвайки се да преодолее болката и това, че не чувства нищо, освен отчаяно желание всичко да свърши и да се махне от нея.