Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

Минута по-късно, след като беше опитала по всички възможни начини, за които се беше сетила, най-накрая вдигна бялото знаме.

— Дръжте ме в течение — помоли тя, преди да затвори.

Най-после бях свободен да си отворя устата, но ми беше ясно. Тя имаше нужда да се поуспокои. Измина около половин минута в мълчание и тя се обърна към мен.

— Каспър, Уайоминг — изрече. — Бил е открит преди три часа.

— Същият калибър?

— Да. Един в главата и един в сърцето.

— Дризън отива там?

— Главно заради обръщението към медиите. Ще бъде истинска лудница — допълни тя. — Още една причина отиването ми да е безопасно.

— И какво следва сега? — попитах.

— Трябва да си взема почивка — каза тя. — Поне две седмици.

— А аз?

Вече бях почти сигурен какъв ще е отговорът. Погледът на Сара го потвърди.

— Божичко, какво ли ще дават по НВО довечера?

Това поне предизвика лека усмивка у нея.

— Дризън, разбира се, мисли, че вече си там — отговори тя.

Огледах голите ни тела под чаршафите.

— Е, добре че не си пада по скайп или фейс шайм.

Тя се усмихна отново, но си личеше, че умът й е другаде.

— Какво има? — попитах.

— Дризън спомена нещо — каза тя. — Всъщност то винаги ме е притеснявало в този случай.

Легнах странично и зачаках Сара да обясни какво й се върти в главата. Само че тя не го направи.

Измъкна се от леглото и се мушна в един от двата кашмирени халата, идеално сгънати върху съседното кресло.

Приятно усещане, Бреслоу. Подобно на живота, който сигурно водиш.

— Къде отиваш? — попитах.

— Да намеря карта — каза тя.

Карта? Добре, чудесно.

Тя излезе от спалнята, а аз облякох другия халат. Щях да я настигна след малко. Преди това имах нужда от нещо друго. Аспирин.

Бреслоу се беше погрижил и за него. На рафт над двукрилото шкафче в банята имаше малко шишенце „Байер“. Прекарах си две таблетки с шепа вода, а след това направих грешката да погледна отражението си в огледалото.

Излязох от спалнята и за пръв път огледах останалата част от апартамента на Бреслоу на дневна светлина. В много отношения отговаряше на очакванията ми: голям, обзаведен с вкус и с великолепна гледка към Сентрал Парк.

Обаче не можех да не забележа подтекста, сякаш Бреслоу леко се беше въздържал от пищността, за да каже: Ако това място ти се вижда хубаво, ела да видиш къде живея.

Аз, естествено, вече го бях виждал. Може би точно затова имах подобно усещане.

— Сара, къде си? — извиках.

— Тук съм — обади се тя от библиотеката зад дневната.

Беше седнала зад махагоново бюро и се взираше в голяма отворена книга, която беше измъкнала някъде от рафтовете. Атлас на света. Беше открила картата.

— Струва ми се, че не планираш почивка — подхвърлих.

Бях по-прозорлив, отколкото подозирах. Всъщност точно в този момент бях по-прозорлив, отколкото и двамата допускахме.

Сара разглеждаше карта на Съединените щати и търсеше всички места, на които беше убивал Нед Синклер. Беше оградила градовете с тънкописец.

— Съжалявам — извини се тя, щом стигнах до бюрото. — Не можах да се сдържа. Мислиш ли, че Бреслоу ще ми прости?

Огледах рафтовете, по които трябва да имаше хиляди книги.

— Предполагам, че никой няма да забележи — казах. — Е, какъв е проблемът? Какво те тревожи?

— Не мога да разбера защо Синклер все пропуска онези Джон О’Хара, които са най-близо до последното му убийство — сподели тя. — Това означава, че има още нещо. Друга закономерност.

— Така ли е и при последния, този в Каспър?

— Да. Дризън вече беше проверил. Каза, че имало поне четирима Джон О’Хара, които били по-близо до последната му жертва — каза тя. — Защо Синклер пътува стотици километри повече, отколкото му е нужно? Само за да ни разиграва?

— Може би проучва тези О’Хара и вижда, че няма как да ги изненада, докато са сами. Прекалено рисковано е — предположих.

— И продължава по трасето?

— Това лесно би обяснило поведението му.

— Знам — каза тя. — Точно това ме притеснява, Джон. Прекалено е лесно. Има нещо, което не виждаме, модел в модела.

— Но до момента той ни е показал само това. Модел след модел — казах. — Всички жертви имат едно и също име? Модел. Оставя следа при всяка жертва? Модел.

Очите на Сара незабавно се разшириха. Тя отново се втренчи в картата.

— О, боже мой! — възкликна. — Това е!

— Какво?

Тя взе тънкописеца от масата.

— Както се казва, от дърветата не виждаш гората — обясни тя. — Ето я причината да следва точно този ред.