Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

— Да.

Не можехме да направим нищо. Коул избута отец Рийз и допря запалката до роклята си.

Избухна в пламъци.

Защо някой би се решил на подобна постъпка? Това обикновено е първият въпрос, който човек си задава в случай на самоубийство. Марта Коул ни беше казала всичко, което искахме да разберем за мотивите й. Беше отнела не само собствения си живот, но и живота на хора, които не бе познавала.

Точно животът на тези хора, особено на трите новобрачни двойки, ни поставяше въпроси, за които нямахме отговор. Как? Как беше успяла да го направи, по дяволите? Беше се промъкнала на територията на Търкс и Кайкос, за да заключи Итън и Абигейл Бреслоу в сауната им и да ги отрови, а след това се беше измъкнала от курорта? Беше преодоляла охраната на летище „Кенеди“, за да отрови Скот и Анабел Пиърс преди полета им за Италия?

Накрая сякаш се беше отегчила от отровите или пък бе искала да демонстрира възможностите си, като заложи взрив на шхуната на Паркър и Саманта Келър, пуснала котва край Бермудските острови?

Всичките ми въпроси откриха своя отговор след известно време. Или поне стигнах до информация, която те кара да поклатиш глава и да си кажеш: е, може това да е обяснението.

Около час след смъртта на Марта Коул военното й досие беше изпратено на Дан Дризън, а той ни препрати съответната информация по електронната поща.

— Заповядай — каза Сара и ми подаде телефона си, след като беше прочела съобщението.

Тъкмо бяхме уточнили официалното изявление с детектив Харис и двамата следователи от най-близкия участък в Бруклин.

Дори се бях обадил на Уорнър Бреслоу, който беше в Лондон по работа. Бях му съобщил новините такива, каквито бяха. Убийствата на сина и снаха му бяха по-безсмислени, отколкото можеше да си представи. Дали фактът, че знае кой е извършителят, щеше да го успокои? При човек като Бреслоу, боя се, че отговорът беше не.

— Е, ще разговаряме отново, когато се прибера — каза ми той. — Свърши добра работа, Джон. Благодаря ти.

Докато четях електронната поща от Дризън, не можех да не се сетя за онези песимисти и привърженици на теории на конспирацията, които поставяха под съмнение факта, че Лий Харви Осуалд е успял да изстреля три куршума от пушка с ръчно презареждане само за осем секунди. Няма начин, това е твърде бързо! Трябва да е имало и втори стрелец! Това, което, разбира се, поддръжниците на тези теории като че ли все забравят, е, че Осуалд не е бил някой самоук наркоман, който е тренирал стрелба по консервни кутийки в задния си двор. Осуалд беше получил най-доброто военно обучение в света — на всичкото отгоре за сметка на Чичо Сам. В морската пехота на Съединените щати.

Като сержант от армията Марта Коул бе обучена в широк кръг от дисциплини, в това число боравене с всякакви оръжия, експлозиви, разузнаване и унищожаване. Умна, спортна фигура и пристрастена към адреналина. Това гласеше психологическата й оценка.

Подобна характеристика означава сто процента отличен войник. По време на мисията си в Афганистан тя е била точно това. Проблемът е възникнал, след като се е прибрала у дома. Неофициалният термин е „високорискова“. Подобно на ферари, блокирало на пета скорост, тя не е можела да намали оборотите и да се върне към баналностите на цивилния живот. Ню Йорк може и да е град, който никога не заспива, но не може да се мери с денонощните опасности в Афганистан и групировките на талибаните.

В крайна сметка цената се оказала връзката й с Робърт Макинтайър. След това целият й живот се превърнал в експлозия от гняв и отмъщение.

Бяхме стигнали до отговора на въпросите защо и как. Оставаше единствено да разберем какво. Какво следва?

Коул вече я нямаше, но някъде Нед Синклер още кроеше планове за смъртта ми. Щях да се тревожа за него утре. Тази вечер бях прекалено уморен и мозъкът ми беше прегрял.

Сара се ръкуваше с Харис, благодареше и си вземаше довиждане. В секундата, в която той си тръгна, аз се приближих към нея. Тя се усмихна. Аз също й се усмихнах. После се наведох и зашепнах в ухото й.

Тя се замисли само за част от секундата.

— Категорично — отговори.

Господи, какво ви е сполетяло вас двамата?

Човекът, който ни наливаше шотовете текила така и не ни попита открито. Не го направиха и редовните посетители в бара, които не можеха да се сдържат да не ни зяпат. Дрехите ни бяха изпокъсани и обгорели, а лицата и ръцете ни мръсни. Най-общо казано, изглеждахме, сякаш ни бяха влачили до ада и обратно.