Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

— Вашата загриженост към него е разбираема — започна тя. — От колко време сте негов психиатър?

— Той ми стана пациент преди около пет години. Точно след като сестра му беше убита. Деканът на математическия факултет в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, мой приятел, беше предложил на Нед да се срещне с мен.

— За да му помогнете да преодолее мъката? — намесих се. И аз имах известен опит в тази област.

— Да, той беше много близък със сестра си — отвърна Дръмонд. После тихичко добави нещо почти без да иска. — Твърде близък.

Ако в разпита имаше нишка, която си струваше да се проследи, тя беше точно тази.

— Какво имате предвид? — наострих уши.

Дръмонд се поколеба.

— Виждали ли сте характеристиката на Нед от университета? Знаете ли защо си тръгна?

— Да — отговори Сара. — Там пише, че е бил уволнен заради перманентна липса на комуникация със студентите.

— Това е удобно — каза Дръмонд. — Другото би се отразило кошмарно на реномето на учебното заведение.

— Кое по-точно? — попитах.

— Истината — рече той.

Признавам едно на доктора: прикова вниманието ни.

Дръмонд се наведе напред в креслото и сключи ръце.

— Нед беше заварен да мастурбира пред снимка на млада жена в кабинета си в кампуса — обясни той.

Сара дори не мигна.

— Някоя от студентките? — попита тя.

— По-лошо е, отколкото можете да си представите — каза той. — Беше снимка на Нора.

Добре, това вече е нещо различно. Току-що завихме по булевард Безумие. Предвид коя е била снимката, вероятно трябваше да си измия ръцете.

Дръмонд продължи.

— Това се нарича болезнено разстройство на психосексуалното развитие. Не се наблюдава често при деца от едно семейство, но се среща.

— И вие продължихте терапията след инцидента? — попита Сара.

— Да. Поне се опитах — отговори той. — Фактът, че Нора беше мъртва, правеше нещата още по-трудни. Вече не беше обсебен само от нея, както можете да предположите, но и от въпроса кой я е убил. Твърдеше, че знае кой е.

— Сподели ли с вас име? — попитах.

— Не, и това беше най-лошото — отвърна той. — Настояваше, че лично ще има грижата.

— Грижата? — повтори Сара. — Имате предвид, че е възнамерявал да го убие?

— С такова впечатление останах — потвърди той. — И все пак без конкретно име не можеше да се третира като казуса „Тарасов“.

— Но твърдите, че все пак е представлявал заплаха за някого — настоя Сара. — Затова сте уредили приемането му в „Игъл Маунтин“, нали така?

— Да, почти година след като стана мой пациент.

Вдигнах ръка като ученик.

— Тарасов?

— Това е съдебно дело — обясни Сара. — „Тарасов срещу членоветех на управителния съвет на Калифорнийския университет“. Законът освобождава терапевта от задължителното запазване на поверителност, ако е наясно, че е застрашена трета страна.

Стрелнах я с поглед.

— Позьорка.

Тя се усмихна и след това отново се обърна към Дръмонд.

— Има нещо, което не разбирам — подхвана тя. — Нед отива в „Игъл Маунтин“ и остава там в продължение на повече от три години без инцидент. Един ден ей така решава да избяга. Брутално убива медицинско лице и тръгва на убийствен поход, а жертвите му имат едно и също име.

— Очевидно обвинява за смъртта на сестра си някого, който се казва Джон О’Хара — каза Дръмонд. — Искам да кажа, най-истински го обвинява.

— Да — съгласи се Сара. — Но защо е започнал сега? Какво е чакал?

— Приемете болезненото му разстройство като рак — започна той. — Нед беше в ремисия. Приемаше лекарства и импулсите, които е имал, са били контролирани. Били са в нормата.

— Точно това е въпросът ми. Какво се е случило, та нещата са се променили? — попита тя.

— И аз се питах същото — каза Дръмонд. — Затова, преди да дойда тук, се отбих в „Игъл Маунтин“. — Оказа се, че на етажа на Нед е била назначена нова медицинска сестра.

— Какво общо има тя? — учудих се.

— Тоест какво общо има той — поправи ме Дръмонд. — Бил е мъж с функциите на медицинска сестра.

— Него ли е убил Нед? — попита Сара.

— Да. Прякорът му е бил Професионалиста.

Свих рамене.

— Е, и?

Дръмонд се облегна в креслото.

— Сега ме попитайте какво е било истинското му име.

Десетки километри шофиране, хиляди километри във въздуха, различни часови зони и всичко това в рамките на двайсет и четири часа благодарение на нощен полет от международното летище в Ел Ей, за който стигнахме в последните секунди.