Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Нека бъде дамата.

Сесар се беше надвесил над дъската с ръце на гърба. Изглеждаше така, сякаш подлагаше на обстоен оглед някакво съмнително произведение от старинен порцелан.

— Този бял кон на b1 като че ли също не е в безопасност — обърна се той тихо към Муньос. — Не сте ли съгласен?

— Знам. Съмнявам се, че черните ще го оставят да стои там още дълго. Неговото присъствие там застрашава ариергарда на черните и по този начин подкрепя атаката на бялата дама. Подобна е и ролята на белия офицер на d3 . Присъствието на тези две фигури близо до дамата може да се окаже решаващо.

Двамата мъже се спогледаха мълчаливо. Хулия забеляза, че за първи път между двамата трепна искрена симпатия — като примирената сплотеност на спартанците при Термопилите, когато са чули далечния шум от наближаващите колесници на персите.

— Какво ли не бих дал да разбера кой от нас коя фигура е. — Сесар повдигна едната си вежда и присви устни. — Честно казано, не бих искал да съм конят.

Муньос вдигна пръст.

— Не забравяйте, че това всъщност е конник. Рицар — така звучи доста по-внушително.

— Не ме притеснява името. — Сесар оглеждаше обезпокоено фигурата. — Този рицар май е поставен доста натясно.

— Съгласен съм.

— Дали съм аз или сте вие, как мислите?

— Нямам представа.

— Признавам си, предпочитам ролята на офицера.

Муньос наклони замислено глава на една страна, без да откъсва очи от шахматната дъска.

— Аз също. Той е в по-сигурна позиция от коня.

— Тъкмо това имам предвид, драги.

— Е, пожелавам ви късмет.

— И аз на вас. Последният да изгаси лампите.

Възцари се дълго мълчание. Наруши го Хулия, обръщайки се към Муньос.

— След като ние сме на ход, как ще постъпим? Вие споменахте бялата дама…

Муньос отново хвърли поглед към дъската. Беше прехвърлил вече възможните комбинации.

— Първоначално мислех да вземем черната пешка от c6 с нашата от d5 , но това би дало време на противника ни. Затова ще местим бялата дама от e7 на e4 . При следващия ни ход ще можем да поставим черния цар в шах, като местим нашия цар. За първи път ние ще поставим противника в шах.

Този път Сесар премести бялата дама на съответното поле, точно до белия цар. Хулия забеляза, че въпреки привидното му спокойствие пръстите му леко трепереха.

— Това е — кимна Муньос.

Тримата отново погледнаха дъската.

— И какво ще правим по-нататък? — попита Хулия.

Муньос скръсти ръце и се замисли, загледан в дъската. Когато проговори, тя разбра, че не е обмислял развитието, а по-скоро дали да го сподели с тях или не.

— Той има няколко възможности — каза Муньос колебливо. — Някои от тях са по-интересни, но и по-опасни. От тази точка нататък играта се разклонява в няколко посоки. Съществуват поне четири възможни варианта. Някои от тях ще доведат до дълго и сложно развитие — възможно е това да е неговата цел. Ако избере други, партията може да приключи в четири-пет хода.

— Как смятате вие? — попита Сесар.

— За момент смятам да не изказвам мнение. На ход са черните.

Той започна да прибира фигурите, сгъна дъската и я пъхна обратно в джоба на шлифера си. Хулия го изгледа с любопитство.

— Спомних си нещо, което казахте преди малко. За чувството за хумор на убиеца. Казахте, че започвате да го разбирате. Наистина ли можете да забележите във всичко това чувство за хумор?

— Можем да го наречем ирония, ако предпочитате — отвърна Муньос. — Но наличието му е безспорно. — Той постави ръка върху хартията на масата. — Има нещо, което може да не сте забелязали. Знаците D х T, които означават, че дамата взима топа — или с други думи, символизират убийството на вашата приятелка. На английски думата за топ е „rook“ , а фамилията на приятелката ви беше Рок, нали — и двете произхождат от думата за скала, „rock“ .

— Полицията беше тук тази сутрин. — Лола Белмонте изгледа кисело Хулия и Муньос, като че ли ги считаше отговорни за това безпокойство. — Всичко това е… — Тя потърси неуспешно някакво определение и се обърна към мъжа си за подкрепа.

— Крайно неприятно — допълни Алфонсо и отново се зае да съзерцава демонстративно бюста на Хулия. Беше ясно, че независимо от посещението на полицията, той току-що бе станал от леглото. Тъмните сенки под подпухналите му очи подчертаваха допълнително нездравия му вид.

— По-лошо от това. — Лола Белмонте най-сетне беше намерила подходящата дума и наведе мършавото си тяло към стола му. — Отношението им беше срамно . Дали сме познавали този и онзи! Човек би казал, че ние сме престъпниците.