Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

По изключение Муньос беше съгласен.

— Напълно — каза той с внезапно събуден интерес. — Струва ми се, че може да се направи сравнение с фотографските негативи. Фонът, който привидно не е проявен, също съдържа информация. Същото ли е при Бах?

— Естествено. Бах използва празното пространство, паузите, защото мълчанието е също толкова красноречиво като нотите, темпото и синкопите. А вие изучавате ли и празните пространства във вашите логически системи?

— Разбира се. То е като смяна на гледната точка. Също като поглед върху една градина, която от един ъгъл на виждане може да е лишена от всякакъв порядък, а ако се погледне в друга перспектива, може да се види, че е подредена с геометрична точност.

— Опасявам се — погледна ги насмешливо Алфонсо, — че толкова рано през деня не съм в състояние да възприемам тези научни разговори. — Стана и отиде към бара. — Някой иска ли да пийне нещо?

Никой не отговори. Той сви рамене и си сипа уиски, отиде до салонния бюфет, облегна се на него и вдигна чашата си, гледайки Хулия.

— Градина, а? Харесва ми тази идея — каза той и отпи от чашата си.

Муньос, който не даде вид да е чул думите му, гледаше Лола Белмонте. Приличаше на ловец, който дебне плячката си. Единственото живо нещо в него бяха очите му, които бяха добили онзи замислен, пронизващ израз, познат на Хулия — единственият признак, че зад тази фасада на привидно безразличие се крие буден дух, който наблюдава внимателно околния свят. „Готви се за скок“ — каза си доволно Хулия, и отпи малко от студеното кафе, за да прикрие издайническата усмивка на устните си.

— Предполагам — каза бавно Муньос, обръщайки се към Лола, — че това е било тежък удар за вас.

— Разбира се. — Лола погледна още по-укорително чичо си. — Тази картина струва цяло състояние.

— Нямах предвид само финансовия аспект на събитието. Доколкото разбрах, сте имали обичай да разигравате партията, представена на картината. Обичате ли да играете шах?

— Доста.

Съпругът й вдигна отново чашата си.

— Играе много добре. Никога не съм успявал да я победя. — Той смигна и отпи по-дълбока глътка. — Не че това означава кой знае какво.

Лола гледаше Муньос подозрително. Хулия си каза, че видът й е едновременно превзет и хищен — подчертаваха го прекалено дългите й поли, костеливите пръсти, подобни на краката на хищна птица, нетрепващият поглед, орловият нос и агресивно издадената напред брадичка. Тя забеляза, че жилите по ръцете на Лола туптят, като че ли под напора на потискана енергия. Противна личност — помисли си Хулия, — ожесточена, арогантна жена. Не беше трудно да си я представиш как разпространява злобни клюки, прехвърляйки върху другите собствените си комплекси и провали. Човек, спрян в развитието си, потиснат от обстоятелствата, чиято единствена реакция към външните авторитети би била, според шахматната терминология, да нападне царя, жестока и пресметлива, тази жена като че ли искаше да си разчисти сметките с някого — с чичо си или може би със собствения си съпруг. А може би с целия свят. Възможно бе картината да се бе превърнала в мания за този болен от нетърпимост мозък. А тези нервни, жилави ръце несъмнено бяха способни да нанесат смъртоносен удар в тила, или да удушат някого с копринен шал. За Хулия не беше никак трудно да си я представи с тъмни очила и шлифер. Но не разбираше каква връзка би могло да има между нея и Макс. Такова твърдение би означавало да се насилват нещата до ръба на абсурда.

— Доста необичайно е — казваше Муньос, — да се запознаеш с жена, която играе така добре шах.

— Е, аз съм такава жена. — Лола беше нащрек, готова да се защитава. — Да не би да имате нещо против това?

— Напротив. Много ми харесва. На шахматната дъска човек може да извърши много неща, които не е в състояние да стори в действителния живот. Не сте ли съгласна?

Изражението й стана неуверено.

— Може би. За мен шахът е просто игра. Нещо като хоби.

— Игра, за която явно имате талант. Продължавам да твърдя, че жена, която играе добре шах, е необичайно явление.

— Всяка жена е в състояние да направи какво ли не. Друг е въпросът какво й е позволено.

Муньос й отправи лека, окуражителна усмивка.

— С черните ли предпочитате да играете? Те обикновено са ограничени в дефанзивна игра. Най-често белите поемат инициативата.

— Що за глупости! Не разбирам защо черните трябва да си седят и да наблюдават безучастно събитията. Също като жена, принудена да си стои у дома. — Тя изгледа презрително съпруга си. — Всеки приема за даденост, че в едно семейство трябва да пее петелът.