Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Проучихме ви. — Фейхо беше засегнат от невъздържаността на Сесар и едва прикриваше гнева си. — Проучихме всички. — Той обърна нагоре дланите на ръцете си, приемайки отговорността за гафа. — За съжаление такива неща се случват в нашата работа.

— Поне открихте ли нещо?

— Опасявам се, че не. — Фейхо се почеса под мишницата и се размърда притеснено на стола си. — Честно казано, върнахме се там, откъдето започнахме. Патолозите не могат да се споразумеят за причината за смъртта на Алваро Ортега. Ако наистина има убиец, можем само да се молим да се издаде с някаква грешка.

— Затова ли ме следяхте? — Хулия все още кипеше от гняв. — За да видите дали няма да направя грешка?

Инспекторът я погледна мрачно.

— Не го приемайте като лична обида. Това са рутинни разследвания. Обичайна полицейска тактика.

Сесар повдигна едната си вежда.

— Като тактика не ми се струва нито особено обещаваща, нито кой знае колко ефективна.

Фейхо преглътна подигравката. Хулия си каза със скрито злорадство, че сигурно в момента се разкайва за всичките си незаконни сделки със Сесар. Достатъчно бе антикварят да си отвори устата тук и там, и без отправяне на преки обвинения и официално документирано следствие, дискретно, както обикновено се постъпваше на определено ниво, инспекторът щеше да бъде отпратен да чака пенсия като писарушка в някой далечен провинциален участък, без никакви шансове за повишение.

— Мога само да ви уверя — каза той накрая, след като бе успял да потисне част от гнева, който като че ли бе заседнал в гърлото му, — че ние ще продължим разследването. — После като че си спомни нещо и добави с нежелание: — Разбира се, на младата дама ще бъде осигурена специална охрана.

— Не си правете труд — каза Хулия. Унижението на Фейхо не можеше да я накара да забрави своето. — Край на сините коли, моля ви. Което е прекалено, е прекалено.

— Става дума за вашата безопасност, сеньорита.

— Както сам се убедихте, умея да се грижа за себе си.

Полицаят отвърна поглед. Гърлото сигурно още го болеше от крясъците, с които ощастливи двамата полицаи, задето се бяха оставили да ги хванат. „Идиоти! Тъпи аматьори! Този път наистина ме натикахте в кучи задник! Живи ще ви одера!“ Сесар и Хулия го бяха чували съвсем ясно, докато чакаха в коридора на участъка.

— Що се отнася до това… — Очевидно в съзнанието му се бореха дългът и удобството, но второто удържа победа. — Като се имат предвид обстоятелствата, не мисля, че… Искам да кажа, пистолетът… — Той отново преглътна и погледна към Сесар. — В края на краищата той е антика, а не оръжие в съвременния смисъл на думата. А вие като търговец с антикварни предмети имате право да го притежавате. — Фейхо сведе поглед към бюрото. Несъмнено си спомняше скорошния случай с един часовник от осемнадесети век, за който Сесар му беше броил солидна сума. — От мое име и от името на полицаите, които участват в разследването… — усмихна се пак с онази лукава, помирителна усмивка, — искам да кажа, склонни сме да си затворим очите пред някои неща. Вие, дон Сесар, може да задържите деринджъра, ако обещаете, че ще внимавате малко повече със съхранението му. А вие, сеньорита, трябва да обещаете, че ще ни държите в течение за всякакви развития по случая, и, разбира се, че ще телефонирате, ако има някакъв проблем. Ако ни питат нас, никога не сме виждали никакъв пистолет. Ясно ли се изразих?

— Напълно — отвърна Сесар.

— Добре. — Отстъпката, която направи за пистолета, като че ли му даде някакво морално предимство, и той заговори малко по-спокойно с Хулия. — Искам да знам ще подадете ли оплакване за гумата на колата ви.

Тя го погледна изненадано.

— Оплакване ли? Срещу кого?

Инспекторът почака, преди да отговори. Явно се надяваше, че Хулия сама ще разбере за какво става дума, без да се наложи той да формулира мислите си.

— Срещу едно или повече неизвестни лица — каза той. — Обвинение в опит за убийство.

— Искате да кажете, опит да бъде убит Алваро?

— Не. Опит да бъдете убита вие. — Зъбите му отново се подадоха изпод мустаците. — Защото който и да е този човек, който ви праща картичките, той планира нещо много по-сериозно от една шахматна партия. Аерозол като този, с който е напълнил гумата ви, след като е изпуснал въздуха, може да бъде купен от всеки магазин за резерви части. Само че специално в този е бил вкаран петрол с помощта на спринцовка. В комбинация с газа и пластмасовото вещество, които вече са се съдържали в него, се получава високоексплозивна смес, особено при определена температура. Достатъчно би било да подкарате колата и само след няколкостотин метра гумата би се загряла до необходимата температура. Експлозията щеше да избухне точно под резервоара и колата с вас двамата вътре щеше да пламне. — Той се усмихваше с видимо злорадство, като че ли си позволяваше едно мъничко отмъщение с това описание. — Не е ли ужасно?