Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

От мястото, на което стоеше, Хулия не можеше да прецени дали колата е форд или не, но вълнението, което изпита, я подтикна към действие. За учудване на Сесар тя изведнъж обърна гръб на продавачката на икони, повървя малко по тротоара и после, заобикаляйки няколко сергии, застана на пръсти, за да вижда по-добре. Беше син форд с тъмни стъкла. Мислите се тълпяха в главата й. Не можеше да види номера на колата, но тази сутрин се бяха събрали прекалено много съвпадения: Макс, Менчу, картичката на предното стъкло, празната аерозолна опаковка, жената с шлифера, а сега и колата, която вече се бе превърнала в ключов елемент на кошмарите й. Усети, че ръцете й треперят и ги пъхна в джобовете веднага, щом долови присъствието на Сесар зад себе си.

— Колата, Сесар. Нали разбираш какво означава това? Който и да е той, трябва да е в нея.

Сесар не каза нищо. Само свали бавно шапката си — може би считаше, че е по-подходящо да посрещне предстоящите събития гологлав — и погледна Хулия. Като гледаше вирнатата му брадичка, присвитите сини очи, в които се криеше неочакван проблясък на стомана, тя си каза, че никога не го е обичала толкова много. Фините черти на лицето му издаваха напрежение; мускулите на челюстта му потрепваха. Погледът му говореше, че колкото и да държи на добрите маниери и да няма склонност към насилие, в никакъв случай не е страхливец. Особено когато става дума за неговата принцеса.

— Чакай ме тук — каза той.

— Не. Нека отидем заедно. Двамата. — Хулия го погледна с нежност. Веднъж, като дете, беше го целунала в някаква игра по устата. Сега изпита желание да направи същото; но вече не ставаше дума за игра.

Тя пъхна ръка в джоба си и освободи предпазителя на пистолета. Сесар пъхна спокойно чадъра под мишница, отиде до една сергия, и като че ли си избираше бастун, взе един голям железен ръжен.

— Позволете — каза той, пъхвайки първата попаднала му банкнота в ръцете на учудения продавач. После погледна все така спокойно към Хулия и каза: — Този път, мила, аз ще мина първи.

Вървяха към колата, прикривайки се зад сергиите. Сърцето на Хулия заби още по-силно, когато успя да види част от номера. Не можеше да има съмнение: син форд, тъмни стъкла и буквите ТН . Устата й беше пресъхнала, стомахът й се свиваше мъчително. Каза си, че сигурно така се е чувствал капитан Питър Блъд, преди да заповяда абордаж на вражески кораб.

Когато стигнаха до ъгъла, нещата се развиха много бързо. Някой в колата свали прозореца, за да изхвърли цигарата си. Сесар хвърли чадъра и шапката си, вдигна ръжена и заобиколи колата отляво, явно готов да убива пирати или който изобщо се намираше в колата. Хулия се затича. Зъбите й бяха здраво стиснати, кръвта пулсираше в слепоочията й. Извади пистолета и го пъхна през прозореца, преди шофьорът да успее да го вдигне отново. Пред нея изплува непознато лице — млад мъж с брада, който се взираше ужасено в дулото на пистолета. Човекът на съседната седалка подскочи, когато Сесар отвори вратата, вдигнал заплашително ръжена над главата си.

— Излизайте! Вън! — Хулия викаше, изгубила всякакъв контрол над себе си.

Смъртнобледен, човекът с брадата вдигна умолително ръце с широко разперени пръсти.

— Успокойте се, сеньорита! — изпелтечи той. — Успокойте се, за Бога! Ние сме от полицията.

— Признавам си — каза инспектор Фейхо, сключвайки ръце над бюрото си, — че засега не се справяме кой знае колко добре с този случай…

Усмихна се спокойно на Сесар, като че ли считаше безрезултатната дейност на полицията за напълно оправдана. „След като сме в такава изискана компания — говореше погледът му, — може да си позволим известна конструктивна самокритика“.

Сесар обаче явно не беше на същото мнение.

— Това — заяви той, — е друг начин да наречете нещо, което други биха определили като чиста некадърност.

Забележката на Сесар нанесе последния удар. Усмивката на Фейхо угасна. Под гъстите мустаци зъбите му захапаха долната устна и той започна да потропва нервно по бюрото с евтината си химикалка. Присъствието на Сесар го принуждаваше да действа внимателно — и тримата знаеха защо.

— Полицията си има свои методи.

Говореше празни приказки. Сесар се изнерви и ожесточи. Това, че имаше някакви сделки с Фейхо, не означаваше, че трябва да любезничи с него, още повече когато го бе спипал, че не играе по правилата.

— Ако тези методи се свеждат до това да следите Хулия, когато наоколо се върти някакъв луд и изпраща анонимни послания, предпочитам да не казвам какво ми е мнението за тях. — Той погледна Хулия, после отново се обърна към полицая. — Не мога да повярвам, че сте я поставили сред заподозрените във връзка със смъртта на професор Ортега. Защо тогава не проучвате и мен?