Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Хулия му предложи цигара. Той й се усмихна с благодарност, но се поколеба.

— Всъщност не би трябвало. Лола ми разрешава само по едно кафе с мляко и една цигара дневно.

— По дяволите Лола — заяви Хулия спонтанно, което учуди и самата нея. Менчу също я погледна стреснато, но старият човек явно не се впечатли особено. Хвърли към нея поглед, в който можеха да се забележат заговорнически искрици, които почти веднага изгаснаха, и протегна тънките си пръсти. Навеждайки се през масата, за да запали цигарата му, Хулия каза:

— По повод картината… Възникна нещо неочаквано.

Старецът вдъхна блажено дима, задържа го възможно най-дълго в дробовете си и притвори очи.

— Неочаквано приятно или неочаквано неприятно?

— Приятно. Открихме под горните слоеве боя оригинален надпис. Откриването му ще увеличи цената на картината. — Тя се облегна усмихнато в стола си. — От вас зависи как ще постъпим.

Белмонте гледаше ту Менчу, ту Хулия, като че ли правеше някакво свое сравнение или се разкъсваше между две привързаности. Накрая явно взе решение. Дръпна силно от цигарата и отпусна ръце върху коленете си с доволен вид.

— Вие явно сте не само хубава, но и умна — обърна се той към Хулия. — Хващам се на бас, че дори харесвате Бах.

— Обичам Бах.

— Моля ви, кажете ми какъв е надписът.

И Хулия му каза.

— Кой би си помислил? — Белмонте, все още невярващ, поклати глава след настъпилото дълго мълчание. — Толкова дълги години съм гледал тази картина и нито за миг не ми е минало през ума… — Той хвърли бърз поглед към мястото, където бе висяла картината на Ван Хойс, с доволна усмивка на уста. — Значи художникът е обичал загадките.

— Така изглежда — отвърна Хулия.

Белмонте посочи грамофона в ъгъла.

— Той не е единствен — заяви старият човек. — Произведения на изкуството, съдържащи игри и скрити ключове, били често срещани навремето. Вземете например Бах. Десетте канона, съставящи фугата „Музикална жертва“ са най-съвършената му композиция, а при това нито един от тях не е написан от начало до край. Направил го е нарочно, като поредица гатанки, които поставял на Фридрих Втори. Това бил обичаен за времето си музикален похват. Свежда се до написването на темата, съпроводена с малко или повече загадъчни инструкции — композиторът оставял канона, основаващ се на тази тема, да бъде разкрит от друг музикант или интерпретатор; от друг изпълнител; всъщност било нещо като игра.

— Колко интересно! — заяви Менчу.

— Нямате представа колко интересно е всъщност. Като повечето творци, Бах обичал да си прави шеги. Непрекъснато измислял начини да заблуждава слушателите си. За триковете си използвал ноти и букви, изобретателни вариации, невероятно странни фуги. Например в една от композициите си за шест гласа е вмъкнал името си, разпределено в две от високите партии. Такива неща не са се правели само в музиката. Луис Карол, като математик и любител на шахмата, обичал да вмъква акростихове в стихотворенията си. Съществуват много начини да се укриват тайни в музиката, поезията и живописта.

— Несъмнено — каза Хулия. — В изкуството непрестанно се появяват символи и скрити ключове. Дори в съвременното изкуство. Проблемът е там, че невинаги намираме шифъра към загадките — особено към по-старите. — Тя на свой ред се загледа замислено в празното място на стената. — Но в случая с „Шахматната партия“ поне имаме откъде да тръгнем. Можем да направим опит да разрешим загадката.

Белмонте се облегна в инвалидния стол. Присмехулният му поглед потърси Хулия.

— Е, дръжте ме в течение — каза той. — Уверявам ви, че нищо не би могло да ми достави по-голямо удоволствие.

Тъкмо се сбогуваха в коридора, когато пристигнаха племенницата на Белмонте и съпругът й. Лола беше болезнено слаба, отдавна минала трийсетте, с червеникава коса и малки, хищни очи. Дясната ръка, все още в ръкава на коженото палто, беше здраво вкопчена в лявата ръка на мъжа й. Той беше мургав и строен, малко по-млад от нея, преждевременно оплешивял, но с ефектен тен. Дори да не беше чула забележката на стария човек, Хулия веднага би го причислила към хората, които си поставят за цел да вършат колкото е възможно по-малко, за да осигуряват прехраната си. Лицето му, с леко подпухнали очи, признак на нездравословен начин на живот, имаше нацупено, цинично изражение, което се подчертаваше още повече от голямата, хищническа уста. Носеше тъмносин блейзър с позлатени копчета и риза с отворена яка, без вратовръзка. Имаше недвусмисления вид на човек, който разпределя немалкото си свободно време между пиене на аперитиви в скъпи барове и обикаляне на нощните клубове. Вероятно рулетката и картите също не му бяха непознати.