Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Никой не проговори. Накрая Менчу наруши мълчанието. Лицето й издаваше разочарование.

— Дотук с големите ни надежди. Съчинихме цяла история от някаква глупост.

Хулия, която се взираше съсредоточено в Сесар, поклати глава.

— Ни най-малко, загадката си съществува. Нали така, Сесар? Роже д’Арас е бил убит, преди да бъде нарисувана картината. — Тя стана и посочи единия й ъгъл. — Виждате ли? Ето датата, на която е била завършена: Petrus Van Huys fecit me, anno MCDLXXI 26. Две години след смъртта на Роже д’Арас, Питер Ван Хойс решава да си послужи с една заплетена игра на думи, рисувайки картина, на която присъстват и убиецът, и жертвата. — Тя помълча, защото току-що й беше хрумнала нова идея. — А може би и мотивът за престъплението — Беатрис Бургундска.

Менчу беше озадачена, но възбудена. Тя седна на ръба на канапето и се загледа в картината на фламандския майстор, сякаш я виждаше за първи път.

— Продължавай. Цялата съм слух.

— От това, което знаем, могат да се намерят няколко причини за убийството на Роже д’Арас. Една от тях би била предполагаемият роман между него и херцогиня Беатрис — жената, облечена в черно, която чете до прозореца.

— Искаш да кажеш, че херцогът го е убил от ревност?

Хулия направи уклончив жест.

— Нищо не искам да кажа. Просто цитирам една възможност. — Тя посочи купищата книги, документи и снимки на масата. — Може би художникът е искал да привлече вниманието на хората върху престъплението. Може би тъкмо това го е накарало да нарисува картината, а може и някой да му я е възложил с такава цел. Никога няма да знаем със сигурност, но едно е ясно: в картината се крие ключът към убийството на Роже д’Арас. Надписът го доказва.

— Скритият надпис — поправи я Сесар.

— Фактът, че е скрит, подкрепя теорията ми.

— Ами ако художникът просто се е уплашил и е решил, че намекът е прекалено ясен? — попита Менчу. — Дори през петнайсети век не е било възможно да обвиняваш хората, както ти дойде.

Хулия погледна картината.

— Възможно е Ван Хойс да се е уплашил, че е представил прекалено ясно ситуацията.

— А може да е скрил надписа по-късно — предположи Менчу.

— Не. И на мен ми мина подобна мисъл през ума, затова след ултравиолетовия анализ подготвих едно миниатюрно парченце в напречно сечение за микроскопски анализ. — Тя взе един лист хартия от масата. — Ето резултата, пласт след пласт: основата е дъб, следва много тънък слой смес от калциев карбонат и лепило от животински произход, бяла оловна боя и масло за имприматура 27, още три слоя, съдържащи бяла оловна боя, цинобър и черна слонова кост, бяла оловна боя и медна смола, лак и така нататък. Анализът е идентичен с останалата част от картината — същите смеси, същите пигменти. Сигурно е, че самият Ван Хойс е замазал надписа, и то скоро след като го е нарисувал. Няма съмнение по този въпрос.

— Тогава?

— Като се има предвид, че се движим като по опънато въже през цели пет века, съм склонна да се съглася със Сесар. Възможно е ключът към загадката да се крие в шахматната партия. Не ми беше хрумнало, че necavit може да означава и „вземам“, освен „убивам“. — Тя погледна Сесар. — Какво ще кажеш?

Сесар седна на другия край на канапето, отпи глътка джин и кръстоса крака.

— Същото като теб, скъпа. Мисля, че като пренасочва вниманието ни от човека към шахматната фигура, художникът ни дава първата улика. — Той допи деликатно съдържанието на чашата, и подрънквайки с кубчетата лед, я постави на малката масичка до себе си. — Като поставя въпроса кой е взел коня, той ни принуждава да разучим позициите. Все повече се убеждавам, че този изобретателен старик Питер Ван Хойс е имал много странно чувство за хумор — това е покана за игра на шах.

Очите на Хулия светнаха.

— Да започваме играта тогава — възкликна тя и се обърна към картината. Думите й изтръгнаха нова въздишка от Сесар.

— С удоволствие, но това е извън възможностите ми.

— Хайде, Сесар, не може да не знаеш как се играе шах.

— Доста лекомислено предположение от твоя страна, скъпа. Някога да си ме виждала да играя?

— Никога. Но нали всеки има смътна представа от шах.

— В нашия случай ще ти трябва да знаеш повече от начина, по който се движат фигурите. Огледала ли си добре шахматната дъска? Положението е доста сложно. — Той се облегна с драматичен жест, имитирайки изтощение. — Дори аз съм жертва на някои дразнещи ограничения, скъпа. Никой не е съвършен.

В този момент се чу звънецът.