Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

1469 г.: Убит е Роже д’Арас. Неофициално вината се хвърля върху бургундската партия. Други слухове говорят за някаква любовна история между Роже д’Арас и Беатрис Бургундска. Не съществуват доказателства, че херцог Фердинанд е бил замесен в убийството.

1471 г.: Две години след убийството на Роже д’Арас Ван Хойс рисува „Шахматната партия“. Не се знае дали по това време художникът е живеел все още в Остенбург.

1474 г.: Фердинанд Алтенхофен умира без наследници. Крал Луи XI решава да упражни някогашните права на своята династия над херцогството. Това още повече утежнява сложните отношения между Франция и Бургундия. Шарл Смели нахлува в херцогството и побеждава французите в битката при Лувен. Бургундия анексира Остенбург.

1477 г.: Шарл Смели загива в битката при Нанси. Максимилиан I Австрийски получава бургундското наследство, което впоследствие минава във владение на племенника му Карл (бъдещият император на Свещената Римска империя Карл V), и в крайна сметка към испанската монархия, управлявана от Хабсбургите.

1481 г.: Питер Ван Хойс умира в Гент, докато работи върху триптих, на който е изобразено свалянето от кръста, предназначен за катедралата „Сен Бавон“.

1485 г.: Беатрис Бургундска умира в манастир в Лиеж.

Дълго време никой не се осмели да проговори. Ту се споглеждаха, ту се обръщаха към картината. След дългото мълчание, което им се стори едва ли не вечно, Сесар поклати глава и каза тихо:

— Признавам си, че съм впечатлен.

— Не само ти — добави Менчу.

Хулия остави документацията на масата и се подпря на нея.

— Явно Ван Хойс е познавал добре Роже д’Арас — каза тя и посочи листовете пред себе си. — Може дори да са били приятели.

— Решил е да нарисува тази картина, за да си разчисти сметките с убиеца — каза Сесар. — Всички части на пъзела съвпадат.

Хулия отиде при библиотеката — две стени, покрити с дървени лавици, огъващи се под тежестта на книгите, редени без всякаква система.

Тя постоя малко пред тях с ръце на кръста, после избра един дебел том и бързо го запрелиства. После седна между Менчу и Сесар с книгата, „Амстердамският Рийксмузеум“, отворена на коленете й. Репродукцията не беше много голяма, но рицарят се виждаше съвсем ясно, облечен в ризница, но гологлав, той яздеше в подножието на хълм, на чийто връх се виждаше укрепен град. До рицаря яздеше дяволът, и двамата сякаш бяха потънали в приятелски разговор. Дяволът беше възседнал дръглив черен кон и сочеше с дясната си ръка към града, към който сякаш се бяха упътили.

— Възможно е да е той — каза Менчу, сравнявайки чертите на рицаря от албума с тези на играча на шах от картината.

— А може и да не е — каза Сесар. — Макар че действително има някаква прилика. — Той се обърна към Хулия. — Кога беше рисувана тази картина?

— 1462 година.

— Значи девет години преди „Шахматната партия“. Възможно е това да бъде обяснението. Конникът, съпроводен от Дявола, е доста по-млад.

Хулия не отговори. Тя изучаваше съсредоточено репродукцията.

— Какво има? — попита Сесар.

Хулия бавно поклати глава, сякаш се страхуваше, че някое рязко движение би могло да пропъди изплъзващите се призраци, които трудно биха могли да бъдат призовани повторно.

— Да — каза тя с тон на човек, който е принуден да признае очевидното. — Не е възможно да има чак такова съвпадение. — После посочи страницата.

— Не виждам нищо необичайно — отбеляза Менчу.

— Така ли? — Хулия се усмихна. — Погледни щита на рицаря. В Средновековието щитът на всеки рицар бил украсен с личния му герб. Кажи ми какво мислиш ти, Сесар. Какво е нарисувано на този щит?

Сесар въздъхна и прекара ръка по челото си. Изглеждаше учуден също като Хулия.

— Квадрати — каза той. — Бели и черни квадрати. — Хвърли поглед към картината и гласът му като че ли потрепери. — Също като шахматна дъска.

Хулия остави отворената книга на канапето и стана.

— Не може да става дума за съвпадение — каза тя, взе една силна лупа и отново отиде при картината. — Ако рицарят, когото Ван Хойс е нарисувал през 1462 година като спътник на дявола, е Роже д’Арас, това означава, че когато девет години по-късно художникът решава да нарисува картина, разкриваща причината за смъртта му, той умишлено избира като основна тема неговия герб и решава да го използва, за да скрие по този начин уликите. Това, както и символичната стойност на картината, потвърждава, че шахматистът в центъра е Роже д’Арас. Целият сюжет се върти около играта на шах.