Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Моля те, не ме наричай така. — Тя не можа да познае собствения си глас, толкова сурово прозвучаха думите й. — Не и тази вечер.

Сесар задържа погледа се върху нея за няколко секунди, после кимна в знак на съгласие.

— Добре — като че ли му бе трудно да подхване отново нишката на разговора. — Муньос се опитва да ти обясни, че твоето присъствие в играта му е служило за контраст, с помощта на който си е изяснявал действията на противника. Нашият приятел е добър шахматист, но се оказа и много по-добър детектив, отколкото очаквах. Не като онзи глупак Фейхо, чието единствено заключение пред угарка в пепелник е, че някой е пушил. — Той погледна Муньос. — Онзи ход, в който взех пешка с офицер, а не с дама, ви е накарал да се замислите, нали?

— Да. Поне той бе едно от нещата, които събудиха подозренията ми. На четвъртия си ход черните пропускат възможност да вземат бялата дама, което би решило играта в тяхна полза. Първоначално мислех, че противникът си играе като котка с мишка, или пък че Хулия е необходима за играта, така че не може да бъде „взета“, тоест убита на толкова ранен етап. Но когато противникът, тоест вие, реши да вземе пешката на d5 с офицер, а не с дама — ход, който неминуемо би довел до размяна на дами, разбрах, че тайнственият играч никога не е имал намерение да взема бялата дама, че е готов по-скоро да изгуби играта, отколкото да предприеме такава стъпка. Връзката между този ход и онази празна аерозолна опаковка на Растро, това предизвикателно „мога да те убия, но не искам“, направи нещата толкова очевидни, че у мен не остана и следа от съмнение: заплахите към бялата дама бяха блъф. — Той погледна Хулия. — Защото по време на целия този епизод вие никога не сте били в истинска опасност.

Сесар кимна, като че ли обсъждаха действията на трето лице, чиято съдба ни най-малко не го интересуваше.

— Разбрали сте също — каза той, — че противникът не се идентифицира с царя, а с Черната дама.

Муньос сви рамене.

— Това не беше трудно. Връзката с убийствата беше очевидна; единствено ходовете, при които черната дама вземаше фигура, символизираха истински убийства. Заех се да изучавам нейните ходове и стигнах до няколко интересни заключения. Например това, че защитната й роля по отношение на черните включваше и бялата дама — основния й противник, която тя закриляше, като че последната беше свещена. После — близостта на белия кон, тоест аз, двете фигури бяха на съседни полета, почти като добри съседи. Но черната дама предпочете да отложи отровното си ухапване за по-късен момент, когато нямаше да има никакъв друг изход. — Той гледаше Сесар с непроницаемите си очи. — Имам поне утешителното съзнание, че бихте ме убили без омраза, дори с известен финес и колегиално чувство, може би щяхте да ми се извините и да помолите за разбиране, да твърдите, че това се налага от самата игра.

Сесар направи с ръка старомоден театрален жест и сведе глава, видимо доволен от точния анализ на Муньос.

— Напълно сте прав — каза той. — Кажете ми само как разбрахте, че изпълнявате ролята на коня, а не на офицера?

— Благодарение на цяла поредица улики, някои маловажни, други — не толкова. Решаваща беше всъщност символичната роля на офицера — той, както споменах и преди, е довереник и на царя, и на дамата. Вие, Сесар, изпълнявахте през цялото време забележително ролята си: черна дама, дегизирана като бял офицер, така че можехте да играете от двете страни на дъската. Тъкмо това условие стана причина за провала ви в една партия, която, колкото и да е странно, вие сте започнали тъкмо с тази цел — да бъдете победен. Вие си нанесохте и „удара на милосърдието“ със собствената си ръка: белият офицер взе черната дама, приятелят на Хулия, антикварят, издава с играта си идентичността на тайнствения играч; като скорпион, който сам се ужилва с опашката си. Уверявам ви, че за първи път през живота си виждам самоубийство на шахматна дъска, и то изиграно с такова съвършенство.

— Блестящо — каза Сесар и Хулия не можа да разбере дали говори за анализа на Муньос или за собствената си игра. — Искам да ви попитам за нещо друго. Как според вас трябва да се тълкува двойственото ми идентифициране — едновременно с белия офицер и черната дама?

— Предполагам, че едно подробно обяснение би ни отнело цяла нощ, а предизвиканата от него дискусия — седмици. Мога да говоря само за това, което се разкри на шахматната дъска — и то бе класическо раздвояване на личността, от една страна беше злото, Сесар, в цялата си грозота. Женствената ви страна, спомняте ли си? Ето ви анализа, който ми поискахте: човек, ограничен и потиснат от заобикалящата го среда, изпълнен с предизвикателство към утвърдените авторитети, с враждебни и хомосексуални импулси… Въплъщението на всичко това се крие под черната рокля на Беатрис Бургундска, с други думи, на шахматната дама. И в пълно противоречие с тези импулси, различна като деня от нощта, е обичта ви към Хулия, другата страна на личността ви, която също ви причинява страдания, мъжкият аспект, с някои отклонения, естетът с аристократични маниери, човекът, който сте искали да бъдете и не сте станали. Роже д’Арас, чието въплъщение не е конникът, а изисканият бял офицер. Какво ще кажете?