Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Тя свали ръката си от подлакътника и се приведе малко напред, защото не искаше да изпусне и най-малката подробност от сцената. Като че ли това движение даде сигнал за подновяване на диалога. С ръце в джобовете и наклонена встрани глава, Муньос погледна към Сесар.

— Бих искал само да ми обясните нещо — каза той. — След като черният офицер взема бялата пешка от a6 , белите решават да местят цар от d4 на e5 , разкривайки бялата дама така, че тя поставя в шах черния цар. Как би трябвало да постъпят черните?

Очите на Сесар се усмихваха някак независимо от безизразното му лице.

— Не знам — каза той след малко. — Вие сте гросмайсторът, драги, вие би трябвало да знаете.

Муньос направи един от неясните си жестове, като че отхвърляше титлата, която му даде Сесар.

— Настоявам — каза той бавно, като че ли вадеше думите насила от устата си, — да науча версията от автора.

Усмивката на Сесар стигна до устните му.

— В такъв случай мога да кажа, че бих защитил черния цар, като преместя офицера на c4 . — Той погледна към Муньос с учтива загриженост. — Струва ли ви се подходящо?

— Тогава — каза Муньос грубо — аз вземам офицера с моя бял офицер от d3 . След което вие ме поставяте в шах с вашия кон на d7 .

— Нямам намерение да правя нищо подобно, приятелю. — Сесар издържа на погледа му, без да трепне. — Не разбирам за какво говорите. Освен това сега не е време за ребуси.

Муньос се намръщи и доби упорито изражение.

— Вие ме поставяте в шах на d7 — настоя той. — Стига сте разигравали сценки и се съсредоточете върху партията.

— Защо?

— Защото ви остават много малко възможности за спасение. Ще избегна този шах, като местя белия цар на d6 .

Когато чу това, Сесар въздъхна и сините му очи се отправиха към Хулия. На слабата светлина те й се сториха извънредно бледи, почти безцветни. Той захапа цигарето и кимна два пъти. В погледа му се четеше известно съжаление.

— Тогава, колкото и да ми е неприятно — и наистина изглеждаше разстроен, — ще ми се наложи да взема втория бял кон, онзи на b1 . — Той погледна разкаяно Муньос. — Много жалко наистина.

— Да, особено от гледна точка на конника. — Муньос прехапа долната си устна. — А с какво ще го вземете, с топа или с дамата?

— Разбира се, че с дамата. — Сесар изглеждаше възмутен. — Има си някои правила… — Той не довърши фразата, само махна с дясната си ръка — бледа, изискана ръка, нашарена със синкави вени. Ръка, за която Хулия вече знаеше, че може да убива, която може би бе нанасяла смъртоносния удар със същия елегантен жест.

Тогава, за първи път, откак бяха влезли, Муньос се усмихна със своята далечна, нищо не значеща усмивка, която бе по-скоро отговор на странните математически ходове на мисълта му, отколкото реакция на заобикалящата го действителност.

— На ваше място щях да местя дама на c2 , но това вече няма значение — каза той тихо. — Много повече ме интересува как възнамерявате да ме убиете.

— Не говорете глупости. — Сесар изглеждаше искрено шокиран. После, като че ли апелираше към неговото чувство за приличие, той посочи на Муньос Хулия, която седеше на кушетката, но не погледна към нея. — Тук има млада дама…

— Тъкмо сега — отбеляза Муньос, а усмивката още не бе напуснала ъгълчето на устните му, — младата дама е, предполагам, не по-малко любопитна да узнае отговора от мен самия. Не отговорихте на въпроса ми. Пак ли смятате да прибегнете до удара по тила, или бяхте измислил нещо в по-класически стил за мен? Имам предвид отрова, кама или нещо подобно… Как бихте се изразил вие? — Той хвърли поглед към фреските на тавана, сякаш търсеше отговора там. — А, да — нещо „венецианско“.

— Бих казал „флорентинско“ — поправи го Сесар, прецизен както винаги, но в тона му прозираше уважение. — Нямах представа, че имате усет за иронията в тези неща.

— Нямам никакъв усет — каза Муньос, погледна Хулия и посочи Сесар. — Ето го: човекът, който се ползва с доверието и на царя, и на дамата. Ако държите да романизираме още повече нещата, той е лукавият епископ, вероломният велик везир, който кове козни в сенките — а всъщност той е маскираната Черна дама.

— Хубав сапунен сериал би излязъл от такъв сценарий — отбеляза насмешливо Сесар и докосна длани, имитирайки аплодисменти. — Само че не сте ми казали как ще постъпят белите, когато загубят коня. Честно казано, драги, не бих искал и да знам.

— Офицер на d3 , шах — и черните губят.