Брент Уикс - Заслепяващият нож

Стигна до някакъв канал с бързо течаща вода, твърде широк, за да може да го прескочи. Хвърли зелен луксин в краката си и направи дъска, по която да тича, както беше видял да го прави командир Железни. Беше по-лесно от всяко притегляне, което бе правил. Зелената светлина сякаш сама напираше в очите му — трябваше едва да открехне запушалката и тя изтичаше навън съвсем лесно. Чувстваше се подивял от радостта и свободата на зеленото, радост без страх, радост без котва…

Но знаеше, че радостта, която изпитва, не е негова собствена.

Гавин не го дочака, а затича бързо към колоната. Това отначало подразни Кип, а след това го уплаши. Гавин щеше да изчака, ако можеше. Ако нямаше някаква абсолютно спешна необходимост, ако секундите не бяха абсолютно съдбоносни, щеше първо да поеме дъх. Щеше да поиска да събере целия си екип, както от човещина, така и по тактически причини. Това, че според него нямаше време нито за едното, нито за другото…

Звук, наподобяващ хиляда въздишки, се понесе над напастта — глухото ехо на разпукващи се мехури и освободен въздух. Кип затича право към един надигащ се мехур, раздиран отвътре от нефритенозелена ръка.

Командир Железни беше прав. Зелени бесове се бяха стекли тук, стотици хиляди, за да бъдат усъвършенствани от самата напаст. И сега се надигаха. Кип прескочи цветния бяс, надигнал се от лигавия си пашкул, и затича по-бързо, отколкото бе тичал през целия си живот.

— Заредете оръдията — заповяда командир Железни. Гледаше над залива към новия остров през монтирания на тринога далекоглед, с чиято помощ топчиите на батареята засичаха цели. Тея никога не го беше виждала толкова намръщен. — Хезик! Имаш ли някакъв опит?

Един черногвардеец с рамене като на бик пристъпи напред. Имаше само едно око и широк белег на лявата половина на лицето си, свидетелство за удар от меч.

— Да, сър, мама командваше пиратски преследвач в Теснините.

— Препоръки. Нямаме време.

— Не зареждаме всички оръдия. Само тези двете могат изобщо да поразят проклетото нещо и само това — с някаква степен на точност. — Посочи най-голямото оръдие. — Шест хиляди стъпки, но от тази височина и с този хубав барут можем да го улучим.

— Действай, Хезик. Целете се в голямата колона. Кулата.

Колоната наистина се превръщаше в кула.

Гавин беше възпламенил огромния жълт меч, който бе притеглил, мяташе пламъци с лявата си ръка и посичаше зелени бесове с дясната, без да спира да тича към кулата. Карис беше по петите му, атаганът й сечеше вратове и кореми, докато бесовете нападаха Гавин пред нея. Както винаги, Кип държеше тила, останал без дъх, но годен да направи всичко със зеленото, което го бе обладало.

Бесовете бяха десетки. Бяха коленичили в преклонение пред кулата, но като видяха нападателите, затичаха да ги пресрещнат. Кулата продължаваше да расте, издигаше се все по-високо. Самите бесове също растяха — зелената напаст ги правеше все по-силни.

Всеки от тях използваше силата различно. Някои се превръщаха в зелени чудовища голем , като се загръщаха в зелена броня и тя ги правеше три пъти по-широки. Други приличаха на зелени млади дръвчета с обелена кора, тънка зелена кожа на мястото на собствената им, зелено над червено, подобни на скелети и още по-чужди с това, че бяха толкова близо до човешки същества. Други ставаха неимоверно високи. Трети притегляха огромни нокти или големи подвижни жабешки крака. Други, с по-малко въображение, притегляха дебели щитове, криваци и шлемове.

Кип усети как глух тътен разтърси земята под краката му и след секунда чу гърмеж на оръдие. Дим се издигна от кратер на не повече от сто крачки от него. Над батареята горе на носа бе увиснал много по-голям облак черен пушек.

— При мен, при мен! — извика Гавин.

След миг на съпротива от това, че му се заповядва да направи нещо, докато зеленото в него се бунтуваше, Кип осъзна, че бездруго иска да направи точно това. След секунди той и петимата черногвардейци бяха при Гавин.

— Те правят бог. Ние го убиваме — каза Гавин. Притегли нов жълт меч и го връчи на една черногвардейка, която бе изгубила оръжията си. — Без значение как. Ясно? — Направи друг жълт меч, и още един, и хвърли единия на един черногвардеец, а другия на Кип.

След това затича към бесовете. По ръцете му пълзяха блестящи жълти и червени пламъци.

Щом първото зелено копие полетя към Гавин, той залегна и се превъртя, надигна се на колене и изпъна ръце напред. Ветрило от жълти заряди изригна от него, всички повлекли след себе си вериги от пламък. Зарядите пронизаха десетки бесове, а веригите шибнаха около тях, обгърнаха някои в пламъци и опърлиха бесовете зад тях.