Брент Уикс - Заслепяващият нож

Щом убийството приключи, Паз Каваир обърна наметалото си. Имаше знака с орела на Ру, пришит от другата страна, все едно той е началник на охраната. Лив и всички други също обърнаха наметалата си.

— Пет минути да стигнете до върха, ако тичате. Трябва да стигнете там преди смяната на стражата.

— Нали това трябваше да е новата стража — каза Лив.

— Смяната закъсня. Нищо не може да се направи вече по това. Хайде!

Затичаха нагоре по стъпалата. Щеше да е въпрос на време, преди мъжете на лорд Аравайнд да ги видят. Ако извадеха късмет, наметалата щяха да им спечелят мир, докато стигнат до върха — повечето войници в града нямаха официални отличия, но беше прието само елитни войници да се доближават вкупом до лорд Аравайнд. Само че това беше война, а при война старите порядки се нарушават.

Лив затича.

На юг отекнаха оръдия и тя видя как част от армията на Цветния принц сгъсти редиците и настъпи към портите. Беше главно отвличаща маневра — заради нея.

— Лив — беше казал Цветния принц предната нощ. — Досега те изпитвах. Да видя дали мога да ти се доверя за нещо.

— Знам. Бих казала, разбира се, че можете да ми се доверите, но предполагам, че така или иначе щях да го кажа.

Той се подсмихна. Беше малко страшно с белезите му от изгоряло, но тя вече не им обръщаше внимание.

— Не изпитвам верността ти, вече не. — Слънцето залязваше рано, огряваше Червените стръмнини и удължаваше неимоверно сенките от требушетите. — Твоята компетентност. Това е изпитание, на което съм принуден да те подложа, защото разполагам с много малко свръхвиолетови притеглящи, а за това ми трябва добър. Най-добрият. Бих предпочел да те пазя в безопасност, но се налага да те изложа на риск, за да можем да победим. Ако успееш, ще те възнаградя по-високо, отколкото можеш да си представиш.

— Какво трябва да направя? — попита Лив.

И ето я сега тук, потна, задъхана, имаше чувството, че всеки момент ще повърне. Спря за миг и погледна към морето, понеже усети нещо, понеже й се стори, че чува нещо.

Огромен зелен остров беше израснал от дълбините на морето в средата на протока. Кораби, като малки точици, се разбиваха и засядаха. От острова се понесоха огромни вълни. Гигантска колона се издигна от центъра му. Сърцето на Лив заликува и тя изведнъж се почувства дива и силна. Зелената напаст!

Чу шум от битка от юг. От стената стреляха оръдия и мускети, разтърсваха града. Войниците на върха на пирамидата все още не бяха видели нито напастта, нито отряда на Лив — гледаха битката, която се разиграваше пред стените.

Но макар да се чувстваше дива и силна, тичането по стъпалата бе изтощително. Лив забави и мъжете от двете й страни я сграбчиха под мишниците и почти я повлякоха нагоре. Не й се подиграваха и не я подценяваха. Бяха бойци и телата им бяха тренирани за това. Тя не беше. Почувства се слаба и безпомощна… а някаква част от нея се чувстваше пленена и искаше да се изтръгне на свобода. Но тя потисна подтика.

Щом наближиха върха на пирамидата, забавиха ход. Почти невидим отдолу, на предпоследното ниво на пирамидата имаше квадратен вътрешен двор, където се събираха благородниците и се извършваха религиозни ритуали. Точно тук мъжете и жените от кралската фамилия на Ру бяха избити и после хвърлени надолу по стъпалата. От кошници висеше еремофила, а водни езерца и фонтани пазеха хладина за благородниците, докато роби им поднасяха плодове и вино.

Всички притеглящи от екипа на Лив извадиха очилата си, и тя също. Притегли обвивка от свръхвиолет и я запълни с втечнено жълто, точно както я беше учил лично Гавин Гайл. Имаше чувството, че е било страшно отдавна.

— Кои сте вие? — извика глас отгоре. Войник на пост: искаше им паролата.

Син лъч го прониза в лицето и от очите му плисна кръв. Екипът на Лив атакува.

На върха на пирамидата имаше повече хора, отколкото Лив беше предполагала, но не и притеглящи. Тя изстреля светлинната си бомба сред тълпата и тя избухна и заслепи всички.

Хората на Лив бяха страховити — едни от най-добрите притеглящи и бойци, които бе виждала. Фирос завъртя две брадви, които приличаха на алебарди със скъсени дръжки, и където минеше, гинеха мъже, роби и жени. Сините притеглящи изстрелваха копия в лица и вратове, наляво и надясно. Фипс Навид връхлетя към лорд Аравайнд с викове за мъст и бе посечен от телохранителите на благородника.

Лив остана отзад и изстреля още светлинни бомби. Беше уплашена, но знаеше, че е незаменима и че бомбите й вършат работа. Наложи й се да извади пистолета си само веднъж, когато една полудяла робиня й налетя със саксия. Жената падна в краката на Лив с кървава дупка в гърдите.