Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Това са черногвардейци — каза някой. — Призмата е там долу. Сражава се. Срещу всичко онова.

Милостиви Оролам. Нямаха никакъв шанс.

— Пет минути до изгрев — каза оранжевият притеглящ. Нервно и шумно засмукваше слюнката си покрай ката , който бе пъхнал под устната си.

Десетина оранжеви и жълти притеглящи се бяха събрали при подножието на южната кула на Ру, за да изчакат зората, и заповядаха нервно на Лив и отряда й да пазят тишина. Отрядът на Лив бе съставен от четирима притеглящи и четирима войници. С нея правеха святото число девет. Тя би предпочела да съставят святото число деветдесет и девет. Би предпочела да има със себе си бойци, които могат да притеглят, и притеглящи, които могат да се бият, но Кървавите халати бяха на години отдалечени от нещо, което поне малко можеше да се доближи до качествата на Черната гвардия.

Армията на Кървавите халати беше готова за бой, но най-близките бойци бяха на петстотин разтега от стената. Аташийците със сигурност имаха оръдия с толкова голям обхват, но бяха решили да пестят барута. Лив предполагаше, че положението им е почти толкова тежко като на Кървавите халати. Батареята на Цветния принц на южната страна на протока имаше барут едва колкото за един изстрел от всяко оръдие и той се надяваше, че флотът на Хромария ще избегне този бряг и ще мине покрай отсрещния — нападателите вярваха, че аташийските им съюзници все още го държат.

Лив нямаше да узнае как се е развило това, преди всичко да е свършило, ако изобщо го узнаеше. Собствената й задача беше почти самоубийствена. Войниците й бяха с опърпаните кожени брони и избелелите сини наметала на Сините копелета, наемническа чета, платени от Ру. Наемническите чети рядко се договаряха с охота да издържат на дълга обсада, тъй че управниците на Ру сигурно им бяха платили баснословна сума.

И както можеше да се очаква от мъже, които са верни най-вече на кесията си, с готовност бяха стигнали до разбирателство с Цветния принц. Отказаха да се бият за него от страх, че репутацията на ренегати ще затрудни бъдещите им договори. Но се съгласиха да улеснят екипа на Лив в замяна на снизходителност, когато Кървавите халати вземат града.

Като всеки водач, Цветния принц мразеше наемници, но все пак му се налагаше да ги използва. Беше убеден, че пиратският лорд Паш Векио го е предал. Мършавият пират се беше заклел, че корабът му ще се задържи до южния бряг и ще подкара флотата на Хромария право към капана им. Бяха ги известили, че са видели кораба му, тъй че може би се беше появил в последния момент. По-вероятно изчакваше настрани като някои други пирати с надеждата да ударят някой пострадал кораб след битката и да вземат роби и плячка.

Далечният ек на оръдия над морето се чу тъкмо преди съмване. Лив се зачуди дали там умират хора, които познава. Обърна се, погледна стената и каза на оранжевоокия дъвкач на кат , който стоеше до нея:

— Мислех, че това е невъзможно.

— Учили сте в Хромария, нали? Хромарият лъже, принцесо.

От всички цветове само оранжевите притеглящи на Цветния принц бяха по-добри от тези на Хромария. Илюзиите им, сътворени в дълбините на други луксини, бяха толкова добри, колкото и на учениците на Хромария, но също така правеха нещо, за което Лив беше чувала само слухове и което Хромарият отричаше да е възможно: внушаваха усещания. Човек трябваше да види обекта, върху който са хвърлили злокобната магия, и трябваше да е податлив на такива неща — колкото по-емоционален си, толкова по-мощно ще ти подейства магията. Но тази крепостна стена бе техният шедьовър в две части. Първо, хората на Цветния принц в града бяха хвърлили магии върху всяка сграда и улица, както и върху самата стена на няколко карета наоколо. Магиите можеше да се правят толкова фино, че окото дори нямаше да ги различи, особено на фон с много цветове или шарки. Но ефектът оставаше — преминаваше през ума, чак до вътрешностите, попарваше черния дроб, пълнеше стомаха с жлъч. В един малък квартал оттатък тази стена всички бяха обзети от ужас.

Ужасът не беше чужд за човек в град под обсада и постигаше това, за което беше предназначен — хората да отбягват този район. Това означаваше, че оглеждаха стената не толкова внимателно, колкото трябваше, което пък означаваше, че илюзията се задържа.

Лив попита как го правят. Казаха й, че влагат волята си в творението, също както се правят големи . Така в известен смисъл магията оживяваше. Забранено беше от Хромария, разбира се. Според луксиатите разкъсващата част на волята на човек можеше да разкъса човешката душа и тези изгубени части на душата никога нямаше да се върнат.