Брент Уикс - Заслепяващият нож

Зави на ъгъла и налетя право на изпънатия му крак. Засада! Тя се плъзна по гладкия каменен под и видя, че пистолетът й вече е в ръцете му. Помисли си, че пръстът й е счупен от изтръгването му от предпазителя на спусъка. Момчето беше около седемнайсетгодишно, лицето му беше плувнало в кръв от счупените очила, стъклото бе порязало бузите му и клюнестия му нос. Насочи пистолета към нея и тя замръзна.

Десетина войници, въоръжени с мускети, притичаха до младежа. Трябваше да са били на някоя друга оръдейна позиция или в спалните. Той прибра пистолета, ухили й се и каза:

— Убийте я, а после подкрепете мъжете вътре.

Тея не искаше да умре. Но не можеше да направи нищо. Оролам, нищо не можеше да направи! А след това, докато трима от войниците вдигаха мускетите си, усети как нещо невъобразимо огромно премина покрай нея, над нея, през нея — като нахлул вятър. И й прошепна: „Ето така.“

Изведнъж чу отново гласа на магистра Мартаенс: „Ще изгориш до смърт.“ Но Тея бе съвсем спокойна. Никакъв страх. Ръцете й се вдигнаха нагоре, с разперени пръсти. Резки пулсове ярък цвят заструиха от нея… нещо отвъд парил или парил, както никога нямаше и да помисли да притегли.

Имаше чувството, че е потопила ръцете си в огън. Войниците закрещяха, присвиха се, пуснаха оръжията си. Двама побягнаха. Няколко паднаха и се свиха на кълбо.

Тея чу стъпки на тичащи хора зад себе си и обърна рязко ръката си към тях, готова да убива.

Бяха черногвардейци. Тя спря и очите й мигновено се присвиха за видимия спектър. Погледна ръцете си. Бяха непокътнати, но все още пареха. Обърна се отново към войниците, които бе обездвижила, като очакваше, че са се превърнали в овъглени коруби. Не бяха пострадали: само бяха замаяни и запосягаха за оръжията си, когато черногвардейците ги нападнаха.

Тея скочи на крака. Младежът, който ги командваше, бе един от избягалите, защитен от изстрела й от телата на мъжете пред него. Затича след него.

Щом излезе на двора, го видя да се измъква през една пролука в портата.

Проклятие! Нямаше да го гони повече.

И ей така, изведнъж, битката сякаш свърши. Тея тръгна към батареята и затърка изтръпналите си ръце. Черногвардейците изобщо не губиха време да отпразнуват победата си — вече зареждаха оръдията под бдителния поглед на един от мъжете, който беше работил с големи топове.

Тея попита:

— Командире, Зиро ще…

— Мъртъв е — отсече командир Железни. Беше угасил ятагана си, но по острието имаше сажди, кръв и кървави косми. — Момчето? Полихромът?

— Успя да… — започна тя, но командир Железни вдигна пръст, отиде до прозореца и попита:

— Привижда ли ми се?

Черногвардейците отидоха при него. Ванзер, зелен, рече:

— О, не. Усещам го.

Битката в морето все още беше в разгара си. Флотът на Хромария като че ли дори не беше забелязал, че огънят от форта е спрял, и корабите продължаваха да плуват към средата. А флотата на Цветния принц се беше разкарала.

Но черногвардейците гледаха самото море. Точно под центъра на бойния фронт имаше огромен кръг с различен цвят, поне една левга в диаметър.

— Примамили са ни точно към средата на пролива — каза Железни.

Точно в центъра на онзи огромен тъмен кръг.

Огромна колона изригна от водата и предизвика огромни вълни, които удариха корабите. На стотици разтези от нея, в кръг, изригнаха други, по-малки колони. Приличаха на кули.

Една изникна от водата точно през корпуса на един галеон и го вдигна във въздуха като играчка. Корпусът се разцепи и изсипа мъже и снаряжение във водата.

Сякаш самото море подскочи в диск цяла левга широк и напастта изплува над повърхността. След миг водите се свлякоха надолу помитаха корабите, разбиваха ги… а след това водата се заизлива на огромни порои от новоизникналия остров — във всички посоки.

Някои кораби като че ли щяха да извадят достатъчно късмет да избягат от изригващия остров, но лози, дебели колкото дървесни стволове, щръкнаха навън, щом островът изплува на повърхността. Гора от лози, живи, сграбчващи като пипала на кракен заплющяха… не от едно място, а от стотици. Напастта бе жив гърчещ се килим.

Макар очите на Тея да не можеха да й кажат, тя не се съмняваше какъв е цветът. Дивотата на зеленото удари притеглящите като плесница.

Корабите, които не бяха разбити, заседнаха на зеления остров обездвижени.

За една минута флотата на Хромария просто изчезна. Хиляди убити. Битката за Ру беше изгубена.

А на самия остров се появиха стотици хора. Изпънаха ръце към небето и нагоре се изстреля светлина от стотиците зеленоцветни бесове. Малка група в центъра на тази зелена армия се сражаваше с тях — мятаха около себе си всякакви други цветове.