Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Може би имаме шанс тогава.

Мъжът даде знак на другия екип и Тея видя, не на онази стълба има осем души, а още шестима чакаха под тях двамата. Черногвардеецът — Тея не му знаеше името — притегляше заряд срещу дървената стена и го постави колкото може по-далече.

Другият екип правеше втора стълба от луксин, просто подпряна на дървото като обикновена стълба. Качиха се бързо по нея и командир Железни даде знак да продължат.

Черногвардеецът избута Тея настрани и запали заряда. Той изгърмя силно и за миг Тея се изненада, че никой от вътрешността на укреплението не извика за тревога.

Разбира се. Нали стреляха с оръдия. Един взрив в повече нямаше да ги разтревожи.

С лостове луксин черногвардейците бързо раздраха стената около пробития отвор и нахлуха във форта. Имаше трупове навсякъде. Главно аташийци, но също така дрипави хора без никакви униформи и притеглящи, дори няколко цветни бяса. Вчера тук беше имало битка.

Укреплението беше огромно — покриваше Руишки нос под остра дървена корона и бе затънало дълбоко в скалата. Но нямаше почти никакви войници. Двама мъже пазеха портата, загледани към отсрещната страна на форта. Стрелците черногвардейци ги убиха в гръб — стрелите им пробиха ризниците с лекота. Екипът от другата страна намери батарейното отделение на върха на стената и го изби за секунди.

Тея затича с всички надолу по стълбището към същинския форт, след това по широк коридор и до дървена врата. Беше тъмно и запушено, но тя виждаше в подчервеното без усилие.

— Четирима отляво, петима отдясно. Изглежда, че бяс им дава заповедите в средата — прошепна тя. После затича на пръсти към коридора под рева на оръдията към друга батарея отвъд вратата.

— Трима вдясно, шест отляво.

Железни й даде знак да остане на място. Извади тихо дълъг великолепен ятаган, който Тея не беше виждала досега. Дръжката беше инкрустирана с тюркоаз и абалон, а по гърба на острието имаше вмъкнато нещо, което приличаше на обгорено дърво. Железни не погледна оръжието, сякаш не можеше да понесе гледката, но го поднесе на Котурната, който се пресегна и докосна дървото на ятагана.

Щом дървото атасифуста лумна, двата екипа се задействаха. Черногвардейците нахлуха в помещението едновременно, Железни едва се виждаше през гъстия оръдеен дим, като великан, размахал огнен прът. Тея чу викове, ярост, ужас… и пистолетни изстрели. Собственият й пистолет беше в потната й длан, зареден и готов.

На отсрещната стена на коридора се отвори врата и един притеглящ надникна объркано. Видя Тея.

Пистолетът се вдигна нагоре сякаш по своя воля, кремъкът щракна, светнаха искри, последва стъписващо силният откат и горещ дим. Тея примига и видя притеглящия на пода в краката й — лявото му око и четвърт от черепа ги нямаше.

Не беше мъртъв.

— Презареди — каза командир Железни в ухото й. Беше се върнал някак си. Тя трепна и усети, че ръцете й вече вършеха това, което й се каза: зачистване, издърпване на спусъка, натъпкване на цевта. Командирът надникна в стаята, откъдето бе дошъл притеглящият, и след като се увери, че там няма никой, заби горящия си ятаган в гърба на мъжа, право в сърцето му, издърпа го и затича по коридора.

Тея затича след него, едва успяла да зареди отново, но изведнъж загубила всякаква охота да остане назад. Натъкнаха се на десетима вражески притеглящи. Тея залитна и спря, но командир Железни вече се носеше в стъпките, които приличаха на „йешан ка“, с ятагана в едната ръка и луксин в другата, и избиваше хора наляво и надясно. След миг другите черногвардейци се присъединиха към него и взривове светлина обагриха стените.

Тея нахлу едновременно с черногвардееца, който им беше гръмнал дървената ограда. Зиро. Да, казваше се Зиро, спомни си тя. Озоваха се срещу двама притеглящи, които вече трупаха светлина.

— Ти зеления, аз червения! — извика Зиро и скочи напред още преди Тея да е успяла да му отвърне.

Тея нападна притеглящия от нейната страна — същия, когото атакува и Зиро. Противникът от другата страна изстреля острие от луксин в Зиро. Той залитна, падна и погледна Тея сякаш не можеше да повярва, че е толкова глупава.

„Сляпа съм за цветове, по дяволите!“

Зиро падна, но и двамата вражески притеглящи бяха свалени, убити от другите черногвардейци.

Озъбен червен бяс се самозапали пред тях и командир Железни изрева и извика на Тея да подгони… някого — тя не можа да разбере думите му през виковете и пламъците.

После видя някакъв младеж, който бягаше, и тръгна след него. Беше с бяла риза и наметало, и двете с широки ивици от много цветове: един от полихромите на Цветния принц. Затича по коридорите и изчезна. Тея го последва колкото може по-бързо.