Брент Уикс - Заслепяващият нож

Кървавите халати знаеха по-добре. Така твърдяха.

Требушетът на Червените стръмнини мяташе огромните си камъни на всеки четвърт час и камъните падаха все по-близо до този квартал. Оранжевите бяха стигнали до стената и когато поставиха взривовете, ги настроиха така, че да избухват в момента, в който камъните на требушета разтърсват земята.

Един аташийски капитан беше убит, а друг подкупен, с гаранции за безопасност за него и семейството му, когато градът падне. Бяха пробили дупка в стената, а след това я бяха покрили с илюзия. Син луксин, покрит с червен, жълт и оранжев, усукани в илюзии така, че да приличат на самата стена. Това щеше да заблуди един бърз поглед от двайсет или трийсет крачки, но не и отблизо.

Проходът не беше достатъчно широк, за да пропусне цялата армия, и беше прекалено нисък, за да минат коне, но не това беше стратегията. Час след като екипът на Лив влезеше в града, Цветния принц щеше да прати петстотин от най-добрите си притеглящи и воини през прохода с указания да отворят южната порта на града и да пуснат войските му да влязат.

В крайна сметка Лив не виждаше как този план може да се провали. Цветния принц обаче не беше толкова сигурен. Беше искал единия ден да се справят с флота на Хромария, а на следващия с Ру, за да не би флотата да дебаркира и да го нападнат в гръб. Но беше рискувал. За да се задейства капанът му, трябваше да направи и двете неща днес.

Ако нещата не тръгнеха добре, Лив щеше да се окаже много, много сама в един враждебен град.

— Време е! — ревна оранжевият до нея, щом слънцето изгря, и той и един син и един жълт докоснаха стената на три различни места, за да задействат контролните възли. Смъкнаха илюзията като завеса.

— Помнете какво каза нашият принц — напомни им Лив. — Това, което правим днес, е заради милост. Цената на свободата винаги се плаща с кръв. И ако трябва да се плати, по-добре да се плати от малцина. Нека да бъдем бързи и неумолими.

Не беше кой знае каква реч, но и Лив никога не беше държала речи. Хората й кимнаха, след което влязоха през стената първи. Тя беше предпоследна. Ако загинеше, цялата им мисия щеше да се провали, тъй че щяха да пазят преди всичко нея. Цената и привилегията на това да си свръхвиолет.

Присви се зад тях. Стената беше осемнайсет крачки широка в основата. Огромна. Затова не я бяха бомбардирали пряко с требушетите — щеше да им отнеме месеци, докато я разбият. Оръдия можеше да го направят, но нямаха нужното количество барут, нито лесен достъп до селитрови мини, за да направят повече, но този, който беше казал на Цветния принц, че петима души ще могат да минат рамо до рамо, го беше излъгал. А и беше толкова ниско, че Лив трябваше да се прегъне на две, за да мине. Петима рамо до рамо? Можеше да достигне стените, ако разпереше ръце. Но за техните цели беше достатъчно и Лив за миг се зарадва, че ще влезе в града първа, вместо сред петстотин души, провиращи се през тясната дупка, докато са подложени на огън и магия.

„Благодарна съм, че влизам сама във вражески град? Аз съм луда.“

Най-после излязоха. Всички бяха прашни. Седем стъпки високият Фирос си беше остъргал главата в тавана на тунела и му течеше кръв. Изтупаха прахта от избелелите си сини ризи — най-близкото до униформа, което имаха Сините копелета — и превързаха набързо главата на Фирос.

— След мен — каза Фипс Навид. Беше братовчед на Паям Навид, великолепния магистър, в когото Лив и всяко друго момиче в Хромария бяха почти влюбени. Фипс беше отраснал в Ру. Баща му и всичките му по-големи братя и чичовци бяха обесени след Войната на Призмите. Бил на дванайсет години и самият той едва избегнал клупа.

Затичаха по улиците. Близо до стената, заради вдъхващата страх магия, нямаше никого. Но скоро минаха покрай няколко войници, които само им кимнаха. Заобиколиха отдалече едно каре, за да избегнат отряд от Сините копелета — само няколко от старшите командири на наемниците знаеха за плана им. Всеки низш офицер, който ги видеше, щеше да ги попита какво правят тук.

По-голямата част от града бе незасегната от войната. Цветния принц искаше да получи нова силова база, а не ново изцеждане на ресурсите си, тъй че беше наредил да обстрелват само няколко квартала и артилерийските батареи. Цели пазари и дворци бяха непокътнати. Сградите бяха от кирпич, варосани, с плоски покриви, които служеха за допълнителни стаи, особено в горещи нощи, също като в Тирея. Но тук имаше много повече дворци, построени около централните дворцови градини. Щетите, понесени от Ру през Войната на Призмите, отдавна бяха заличени от богатството на града.