Брент Уикс - Заслепяващият нож

Махна на войниците да я последват, преди да са попитали още нещо, и се обърна. Стигна до ъгъла и посочи отново към кея, с протегната ръка. След това, когато войниците се озоваха точно над черногвардейците, свали ръката си.

Спускащите се войници бяха на по-малко от петнайсет стъпки от черногвардейците. Железни се обърна с гръб към стената, разкрачен за опора, а Фел застана пред него, почти в прегръдка, лицето й срещу широките му гърди. Големите му длани я хванаха за бедрата.

След бързо отброяване Железни я подхвърли нагоре и тя кацна със стъпала в ръцете му на височина на раменете, а след това той я надигна над главата си. От ръцете на Фел се изстреля син луксин. Изпънатото зелено въже я задържа, а Железни се надвеси още и още навън, без да пуска стъпалата й, тялото му застана диагонално на пътеката, задържано само от зеленото въже и двамата мъже, които го държаха за колана.

Фел не изстреля луксинови копия или стрели към мъжете горе. Вместо това изхвърли синя рамка срещу стената зад тях и просто я направи толкова дебела, че нямаше място къде да застанат на пътеката. Рамката ги избута навън. След като нямаше за какво да се задържат, това не отне много време.

И шестимата се претъркаляха от пътеката над черногвардейците. Само един успя да писне от изненада, докато летеше надолу към смъртта си. Но най-близкият се удари в зеленото луксиново въже, докато падаше. Продължи да пада, но Фел беше дръпната силно настрани. В същия момент спря да изстрелва син луксин, тъй че успя да отскочи към стената. Железни се надвеси безумно настрани, но не можа да скочи надясно, защото черногвардейците се бяха струпали плътно зад него. Вместо това се превъртя, хвана двете стъпала на Фел с едната си ръка и я протегна отстрани на издатината. Двамата черногвардейци от двете му страни трябваше да пуснат колана му, за да не ги изхвърли и двамата от ръба.

Железни леко постави Фел долу. Това обаче му струваше загуба на равновесието… и той падна от пътеката.

В последния момент пръстите му се вкопчиха в ръба. Черногвардейците издърпаха Фел и преди Тея да е успяла да мигне, многобройни луксинови въжета вече се бяха увили около командира. С тяхна помощ той се изкатери и стъпи на пътеката. Изобщо не изглеждаше уплашен.

— Всички са мъртви — каза спокойно. — Но трябва да побързаме.

Беше огледал най-спокойно резултата от акцията, докато висеше от ръба? Проклет да е!

Слънцето вече се беше издигнало и стана съвсем светло. Щом наближиха върха, Тея огледа напред и видя, че зад последния завой има здрава дървена порта, десет стъпки висока и с остри шипове отгоре. Чрез парила успя да види, че е подсилена с желязо и че зад нея има хора. Склонът покрай портата не беше толкова стръмен като останалата част от скалите, които току-що бяха преодолели, но беше твърде стръмен за изкатерване, докато над тях имаше въоръжени. Стори й се, че различава очертанията на копия и мускети.

Едва бе успяла да докладва, когато топовете откриха огън. По време на цялото изкачване Тея толкова се беше съсредоточила само върху това да се задържи на пътеката и да следи за клопки, капани или приближаващи се войници, че почти не беше поглеждала към морето.

Гледката беше изумителна. Великолепна. Слънцето едва се бе вдигнало, заливът бе син и по-тъмно синьо-зелен, корабите, а сега и гъстите облаци дим, изригващи от бордовете, докато флотът на Хромария се опитваше да навлезе. Имаше само няколко малки кораба, държащи центъра на фронтовата линия на Цветния принц. Отвърнаха със залп.

— Лем — каза командир Железни. — Твой ред е.

Напред излезе дребен нервен мъж.

— Здрасти — каза той на Тея. Хвърли поглед към несъществуващите й гърди, после нагоре към лицето, и настрани. — Аз съм Лем. Всъщност съм Вил. От Вилум, което ще рече Воля. Та от Вилум значи Лум, а от Лум — Лем. Иначе съм си Вил.

— Разбрах — отвърна Тея. „Да бе.“

— Номерът с Лем не е, че не е луд — каза Лем. — Тука сме все луди. Обаче Лем е луд по един особено ценен начин.

— И ти ще ми кажеш какъв е той — рече Тея, след като той отново хвърли поглед към гърдите й. Не можеше да прецени дали е шантав, или просто никога не гледа хората в очите.

— Лем значи вярва, че може да направи всичко в служба на Черната гвардия. Лем вярва, че камъкът е като масло пред него. Малко е бавен, което е добре, защото инак сигурно щеше да е адски опасен. Това казват треньорите. Виж, Лем може да издълбае стъпенки в скалата, никакъв проблем. Има воля, пред която Андрос Гайл плаче като малко момченце. Нали ти казах, че истинското му име е Вил, от Воля, казах ти, нали?