Брент Уикс - Заслепяващият нож

После осъзна, че животът на петнайсет души зависи от тази малка факла. Може би не беше напразно все пак.

Щом факличката догоря, Тея смъкна наметалата. Нажеженият до бяло магнезиев пламък бе заслепил напълно нощното й виждане. За миг си помисли дали да не накара очите си да се отпуснат, но може би превъзмогването на телесните й защити не беше най-доброто решение.

Черногвардейците бяха измъкнали гребла и бавно подкараха плъзгуна напред. Стигнаха до скалната издатина, която трябваше да осигурява защита от морето за кея зад нея. Вълните, макар и в това спокойно утро, бяха такива, че черногвардейците с мъка задържаха съда на място. С тези вълни и заради височината на добрите за прихващане издатини, се наложи да помогнат на Тея да се качи на скалата. Тримата стрелци бяха по-високи от нея, дори и Котурната, който си беше спечелил прякора от това, че носеше обувки с дебели подметки, за да компенсират дребния му ръст. Всички продължиха пъргаво нагоре.

Тея запълзя нагоре към върха на скалата… и само шумоленето на кожа по камък я предупреди. Озова се зяпнала в ботуш на по-малко от педя от очите й. Пазач.

Пазачът беше толкова изненадан, че намира тук някакво малко момиченце, че дори не повиши глас.

— Ей, какво правиш…

Главата му се отметна, щом една стрела прониза окото му и изби шлема.

Привен скочи под тялото на мъжа още докато той падаше и улови и шлема, преди да е издрънчал по скалите. Издъхващият мъж падна върху черногвардееца без никакъв шум.

Котурната пристъпи към двамата, приклекна и заби ножа си в основата на черепа на пазача. Гърченето спря моментално. Котурната извърна равнодушния си поглед към Тея и мълчаливо й даде знак да се залавя за работа. Все още стъписана, тя се надигна и погледна.

На кея стояха трима войници и си бърбореха. И тримата имаха лъкове, но не бяха изпънати.

„Мъртви са и дори не го знаят все още.“

Кеят беше само петнайсет разтега дълъг и за него бяха вързани две малки лодки: полюшваха се сред вълните и скърцаха, щом подскочеха и се удряха в дървото на кея.

Тея изстреля лъч парил и видя, че и тримата са с ризници и шлемове.

— Всички са с риз…

Над нея звънна тетивата на лък. Тя се извърна и видя, че Привен изважда плавно друга стрела от колчана си. Гледаше по-надалече надясно. Тея толкова се беше съсредоточила върху кея, че дори не беше забелязала, че там има малка колиба за стражите. И двама души там бяха паднали — пред очите на мъжете на кея.

Привен вече се обръщаше към кея.

— Три — каза Котурната. Не броеше стражите, беше обратно броене и след миг три стрели излетяха във въздуха.

Най-далечният страж бе улучен отстрани в шията. Стрелата сигурно прекъсна гръбнака му, защото той падна мигновено, отпуснат и право във водата. Вторият страж притисна с ръка шията си, от която бликна кръв като фонтан. Шлемът на третия мъж отклони стрелата, насочена към врата му и той скочи във водата.

— Тръгвай! — изсъска Котурната и тримата стрелци затичаха надолу по пътеката.

Тея извади ножа си и ги последва — не знаеше какво друго да направи. Обърна лъча парил към малката колиба. Кожените покривала на прозорците все едно изобщо не съществуваха. Видя мъж в ризница да тръгва към вратата.

— Колибата! — прошепна тя. — Вратата!

Привен вече тичаше към колибата и когато вратата се отвори, стреля само от пет разтега. С подсиленото си от парил зрение Тея видя как мъжът вътре падна.

Котурната и Сухаря вече бяха на кея и се взираха във водата. Все още не се беше развиделило съвсем и вълните бяха тъмни. Тея изтича при стрелците и също се взря във водата.

Лъчът парил на Тея се вряза във водата и се разпръсна, но беше много по-добре от видимия спектър.

— Там! — каза и посочи. — Плува! — Мъжът плуваше — под водата — на двайсет разтега от тях, към брега на север.

— Мамка му! — изруга Сухаря. — Плува с пълна броня! Не мислех, че човек изобщо може да го направи. — Издърпа стрела от колчана. — Спипах го. — На Тея й се стори, че видя смътен блясък около перата на стрелата.

Плуващият войник стигна до брега на още седемдесет разтега разстояние и бавно и тихо се надигна на повърхността. Стрелата на Сухаря го улучи в тила и той потъна. Тея бе готова да се закълне, че стрелата леко промени посоката си, докато летеше. Какво беше това, по дяволите? Магия ли?

— Храбър — каза Сухаря. — И безумно силен.

— Уверете се, че е мъртъв — каза командир Железни.

Сухаря видя, че Тея го гледа питащо. Вдигна пръст пред устните си. „Мълчи.“ Тя го послуша. Имаше по-важни неща.