Брент Уикс - Заслепяващият нож

Когато хоризонтът на изток просветна, тръгнаха по-бързо и подминаха още кораби, твърде бързо, за да могат да стрелят точно по тях. Щом слънцето се появи, Кип зърна за първи път великата пирамида на Ру — издигаше се червена в утрото.

Но не се виждаше никакъв зелен шпил. Плъзгуните се разтеглиха във фронт, докато навлизаха в залива. Далечното ехо на започващата битка отекна на левги зад тях. И все още никакъв храм, никакъв шпил… а Кип започваше да усеща как го притеглят неспокойните енергии на зеленото.

След това целият град се открои пред очите им. Кип видя селата извън крепостните стени — все още пушеха, след като бяха опожарени предния ден. Основата на огромната стъпаловидна пирамида бяха блокове от крайбрежната скала. Макар и построена от местния червеникав камък, пирамидата беше варосана, освен големите червени ивици, боядисани на зигзаг нагоре по всяка от четирите й страни и покрити със зеленина. На върха бе поставено гигантско извито огледало. Явно създателите на Хилядата звезди на Хромария бяха откраднали идеята от Великата пирамида. Зад града на хиляда стъпки височина се издигаха Червените стръмнини. От селищата, разположени доскоро по тях, се вдигаше пушек. Кип видя един требушет, който бомбардираше града от височините.

Трябваше да е трудно да се качат катапулти на стръмнините или да се намерят материали, с които да се построят на място, но нямаше как да се спрат, щом бяха направени горе. А щом Кървавите халати бяха успели да вдигнат там един, със сигурност щяха да поставят още. Нямаше никаква защита срещу това.

Требушетът изстреля нов заряд. Според Кип стрелбата беше безразборна. От толкова голямо разстояние можеше да им отнеме дни, докато поразят стената… но дни на сипеща се смърт над един град означаваха дни на ужас за хората вътре.

Стените на града все още изглеждаха цели, макар че цялото крайбрежие гореше и корпуси на изгорели кораби стърчаха затънали в плитчините навсякъде. Изглежда, наетите от Цветния принц пирати бяха свършили добра работа.

Но Гавин явно не се интересуваше за града точно сега. Извиха в широка дъга, след като видяха, че армията го е обкръжила изцяло и е завладяла всички селища около него.

— Зелени, някой усеща ли го вече? — попита Гавин. Слънцето вече се беше издигнало над хоризонта. От брега трещяха мускети, прицелени към тях, но те бяха на триста разтега извън обхвата им.

— Между другото, тук се усеща по-слабо, отколкото извън… — почна един от мъжете.

— По дяволите! — изруга Гавин, преди мъжът да е довършил. — Разбира се! „Повечето пъти!“, така каза тя. Повечето пъти. — Обърна рязко плъзгуна назад към открито море. Карис подаде ръчни сигнали на другия плъзгун.

— Какво има? Какво става? — попита Кип. Имаше чувството, че говори и от името на другите.

— Напастта е огромна. Ако е наблизо, но не е тук, къде е? — каза Карис.

Кип все още не разбираше. Видя как от височините оръдията на Руишки форт откриха огън, стълбове черен дим забълваха с всеки изстрел. Сигурно бяха най-големите оръдия на света. Долу флотата на Хромария беше поела по странен курс. Не държаха плътно покрай северния бряг най-близо до форта, но и не бяха поели право към средата.

Сега, след като оръдията откриха огън и снарядите разплискаха водите около флотата, корабите на Хромария бързо се насочиха към центъра. Но Цветния принц не подсили центъра, за да ги задържи в огневия обхват на оръдията си, и те започнаха да се отдръпват. Един кораб вече гореше и беше загубил главната си мачта, но останалите бягаха.

Уверени в спасението, корабите на Хромария поемаха право към пролуката, изненадани от открилата им се възможност да се измъкнат.

Големите оръдия на форта обаче подпалиха няколко от по-малките кораби. Разнесоха се крясъци и Кип видя фигури, които се движеха във водата по-бързо, отколкото бе възможно, скачаха над нея и мятаха луксин. Птици — железни клюнове несъмнено — закръжиха във въздуха.

Но когато откъсна поглед от разиграващите се пред очите му неща — умиращите хора, пламналите пожари, удивително точните изстрели, луксина, огънат във форми, каквито никога не бе виждал, — Кип видя, че Цветния принц дори не се опитва да удържи центъра. Никакви кораби не идваха откъм брега, за да подсилят отбраната там.

А той самият започваше да се чувства обзет от дива ярост. Какво ставаше, по дяволите?

Ставаше все по-трудно да мисли стратегически. Кип искаше да убива, искаше да тича, искаше да се движи… и макар да летеше напред с по-голяма скорост, отколкото повечето хора щяха да изпитат през целия си живот, не бе достатъчно. Искаше да се задвижи като господар на самия себе си, само под своя собствен контрол.