Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Не, сър! Имам предвид, ако умра, сър, искам Тея да получи всичко. Всъщност дори не го съзнавах допреди битката срещу „Гаргантюа“, в смисъл, че ако загина, тя няма да получи нищо. Тя има нужда от това повече, отколкото фамилията Гайл, сър. — Кип изведнъж се притесни, без да е наясно защо.

Командирът го изгледа продължително, после кимна. Щеше да се погрижи. Обърна се към черногвардейците:

— Строй се.

Каза го тихо, но всички веднага застанаха в редици. Обучаемите като Кип бяха отпред. Командир Железни вдигна купа, пълна с някакви смачкани плодчета.

— Обучаеми. Очаквам някои от вас да имат пълен контрол на зеницата, но ако нямате, топнете пръст в това и докоснете ъгълчетата на очите си. Едно топване ще свърши работа за двете очи. Това е беладона. Ще разшири зениците ви. Би трябвало да се износи, докато слънцето изгрее, но дотогава ще сте изключително чувствителни към светлината. Повече не е добре. Това може да ви заслепи. — Пусна купата от човек на човек и почти всички топнаха пръст в нея — освен Кип. Вместо това той извади подчервените си очила.

Круксър го зяпна.

— Имаш Нощните очи? Може ли да ги видя?

Кип му подаде подчервените очила. „Нощни очи ли?“ Круксър си ги сложи и изруга на глас. Кип за първи път го чуваше да ругае.

— Какво?

— Брадата на Оролам, Кип, на света има само десетина такива. Някои твърдят, че ги е направил самият Луцидоний. Това е удивително! Мога да виждам всичко!

Останалите обучаеми нарушиха строя, за да видят, и дори някои пълни черногвардейци запротягаха вратове. Командир Железни щракна с пръсти и изгледа намръщено Кип и Круксър, който много бързо свали очилата, подаде ги на Кип и отново застана мирно.

— Извинете, командире.

Кип си сложи очилата.

— Мисля, че това няма да е единственото чудо, което ще видим днес — рече командир Железни. — Не мога да оставя всички вас, зелените, отзад, но бих искал. Истината е, че отзад може би ще сте по-голяма опасност за другарите си.

Замълча, докато осмислят думите му, и на Кип това никак не му хареса. Нито на другите зелени, доколкото можеше да види. Впрочем, черногвардейците, които не бяха зелени, също не бяха особено очаровани от мисълта.

— Всички сте го усетили. Дори и аз мога да го усетя вече, а аз не съм зелен. Разузнаването ни съобщава, че някъде има зелена напаст, може би в онази извивка на брега. Тези от вас, които не са чували за това, може би са го чували под името „светлонапаст“. Това е храм на лъжебогове, „лоци дамната“, в този случай — Атират. Една напаст покварява самата светлина — и притеглящите — по-силно от всичко. Добрата новина е, че ако силата е толкова буйна, това означава, че още няма лъжлив бог. Въпроси? Знам, че имате, така че давайте бързо.

Един от пълните черногвардейци, широкоплещест, строен воин с буйна коса, черна като въглен кожа и наситено сини очи, казваше се Темпус, каза:

— Луксиатите твърдят, че Луцидоний се е погрижил да няма повече напасти. Би трябвало да е невъзможно.

— Нямаме представа какво са направили еретиците, за да го направят възможно — отвърна Железни. — Днес може би ще го разберем, ако Оролам каже.

— Въздейства ли на притеглянето? — попита един илитиец, който едва стигаше до рамото на Кип.

— Зеленото би трябвало да е много по-лесно за притегляне в големи количества, но може би ще е много по-трудно за овладяване. Отблизо може би ще е различно. Освен това никой от нас не си е имал работа с цветни бесове в мащаб, какъвто ще имаме днес. Казват, че напастта усъвършенствала бесовете. Не знам дали е вярно, но щом аз съм го чул, значи ще са го чули и много зелени бесове. Ще видите неща, каквито не сте виждали никога, неща, които смятате за невъзможни. Бесовете са имали време да се сработят, да се учат взаимно. Никои бесове не са правили това от стотици години. Помнете: какъвто и облик да се опитат да приемат, те все пак са хора и вие им правите благодеяние, като ги убивате. Оролам нека бъде милостив към тях, защото ние не можем. Зелени, ако усетите, че губите контрол или започнете да вярвате, че не сте длъжни да се подчинявате на заповедите ми, няма да ви обвиня. По своя воля и със собствените си умове решете веднага, че искате да сложите край на тази заплаха. Ако измислите свой начин да се справите с това, направете го. Потопете корабите им, убийте бесовете им, спасете нашите. Черната гвардия е направила от всички вас елитни воини, така че се сражавайте по най-добрия начин. Изпълнявайте заповедите ми, докато можете да го понесете. Не поставям под съмнение верността ви, но знам, че не мога да разчитам да се подчинявате на заповедите ми докрай. Поставям ви всички във втори взвод под командата на стражеви капитан Темпус. Първи взвод, заемете центъра. Втори взвод, вие сте с тях. Трети взвод. Призмата твърди, че фортът на Руишки нос се държи от бунтовниците. Генералите не му вярват. Оръдията на укреплението могат да стигнат до средата на пролива. Ако го държат бунтовниците, трябва да накараме тези оръдия да замлъкнат, преди да можем да пометем флотата им. Ако Призмата греши, полагаме усилия бунтовниците да не завземат носа и след това излизаме и помагаме. Ако напастта е в обхвата на оръдията, ще направим всичко, за да я убием. Всички разбраха ли? Тръгвай.