Брент Уикс - Заслепяващият нож

Карис понечи да стане, но Гавин я сграбчи за ръката.

— Карис, моля те…

Тя го погледна, после извърна очи.

— Ще ти кажа, но няма да ти кажа нищо друго, каквото и да кажеш, разбрано?

— Разбрано — отвърна Гавин. Знаеше каква може да е Карис, когато се заинати.

— Тя увърташе, разбира се, каза, че не вижда всичко съвършено…

— Третото око с нейните грешки ли? Да, запознат съм с…

— Тя ми каза кога ще умреш — въздъхна Карис. После стана и метна халата на раменете си. — Хайде, размърдай се, любими, чака ни дълъг ден.

Усмихна се, но усмивката така и не докосна очите й.

— Примамих те тук по лъжлив повод — каза Андрос Гайл, щом Кип влезе в тъмната каюта. Червения беше взел капитанската каюта, разбира се, и макар да беше сложил завеси на прозорците, съвсем не беше толкова катранено тъмно като в собствените му покои в Хромария. Кип беше забравил да попие свръхвиолетова светлина, преди да влезе, тъй че оставаше на милостта на смътната светлина и на ушите си. Но лукслорд Гайл изглеждаше в необичайно добро настроение, а това накара Кип да е бдителен. — Не искам да играя с теб. Искам да се извиня — каза Андрос.

Кип си спомни за очилата, които носеше, и си сложи подчервените. Не помогна чак толкова.

— За какво? — попита той. Можеше да се сети за десетина причини старото чудовище да трябва да му се извини, но не можеше да си представи, че би се извинил за която и да е от тях.

— Затова, че се опитах да уредя да те убият.

— Какво? — попита Кип.

— Повярвай ми, мислех, че ти ми дължиш извинение, че отказа да умреш. Но ето, че аз ти се извинявам.

— Ще трябва да се постараеш повече — каза Кип.

Очертан на фона на смътната светлина, прозираща под едната завеса, и блеснал в подчервено, Андрос Гайл се напрегна, ръцете му се свиха в юмруци.

— Не забравяй какво си, момченце! — Отпусна юмруци. — Едва-що беше дошъл в Хромария и синът ми едва те познаваше. Ако беше изхвърчал от балкона и беше умрял, щеше да е много кратък скандал, раздухан случайно, подновен пет-шест месеца по-късно, когато щях да съм намерил ново доказателство, че жената, претендираща да ти е майка, е признала, че лъже, след като е взела пари от съперничеща фамилия, за да опетни Гавин. И всичко щеше да бъде забравено. Щеше да си просто поредната атака срещу фамилия, която е устояла на хиляда атаки, глупав опит да бъде опетнен един велик дом.

— Наставница Хелел? Ти ли прати онази дебелана, която се опита да ме хвърли от кулата? — попита Кип. Андрос продължаваше да говори, но Кип все още не можеше да възприеме чутото в началото.

— Така ли се казваше? А, и да добавя — аз платих на онези идиоти в тренировъчния ти клас за Черната гвардия да те блокират. Не успяха, нали? Все едно, съжалявам.

— Съжаляваш? — попита Кип невярващо. Сякаш това беше достатъчно?

Видя как една вежда се повдигна над една от големите лещи, сякаш старецът се чудеше колко глупаво е това дебело момче пред него. Андрос Гайл вдигна пръст.

— Искам да го знаеш, Кип! Не съм се извинявал на никого от двайсет години.

— Поласкан съм.

Старият мъж предпочете да пренебрегне сарказма му.

— Добре, ако това вече е зад нас, може би ще ти е приятно да поиграем на Девет крале?

— Какво?! Не! Ти се опита да ме убиеш! Не можеш да… не можеш просто да се опитваш да убиваш хора, защото са неудобни.

Главата на Андрос Гайл се кривна като на куче — явно не можеше да разбере това толкова странно момче.

— Реалността е друга.

Но Кип усети как светът посивя.

— Всичко това е параван. Отвличане. Ти уби Лусия — каза той. Видя я отново в ума си. Видя лицето й, плувнало в кръв, шията й, разкъсана от куршума, бликащата кръв, кръв, кръв. Потръпна.

— Коя? — попита Андрос.

— Момичето от черногвардейския ми клас.

— За какво говориш? — попита Андрос.

Кип се разколеба.

— Някой се опита да ме застреля на тренировката. Вместо мен убиха нея.

Старецът поклати глава, сякаш Кип беше пълен тъпак.

— Защо да си правя труд и разходи да те блокирам от Черната гвардия, ако съм смятал да те убия преди да можеш да влезеш? Исках да си провал, а не труп.

— Може би си искал да се осигуриш двойно, че ще ме спреш.

— Хубаво е, че имаш такова високо мнение за себе си, но използвай поне малко тъпото си мозъче. Всички тия обвинения! Отново! Ако те бяха убили, щеше да има разследване. Момчетата, които се съгласиха да те блокират от Черната гвардия, щяха да излязат напред. В края на краищата едно е някой да се провали и да трябва да се опита следващия сезон, но съвсем друго е да го убиеш. Започваш да убиваш хора и нечии съвести започват да се обаждат. Мислиш ли, че бих оставил печата си там, където ще се види току-така? Мислиш ли, че бих се провалил два пъти по един и същи начин? Не, момче, повярвай ми. Ако исках да си мъртъв, щеше да си мъртъв.