Брент Уикс - Заслепяващият нож

През годините си като Призма Гавин беше свикнал с това да няма почти никаква интимност, поне от страна на Черната гвардия или от Марисия, но това, което му се стори забавно, когато черногвардейците подметнаха, че са ги подслушвали с Карис, докато се любеха цяла нощ, понякога доста шумно, изглеждаше не толкова весело, щом видя грижливо равнодушното лице на Марисия и сведените й очи.

„Държави са заложени на масата, а аз мисля за чувствата на една робиня“, Гавин се наруга наум.

След като се облече — Карис събра дрехите му, нещо, което Марисия беше правила цяла вечност, — Гавин тръгна към асансьорите. Спря само за да каже:

— Двайсет минути, среща при задната врата, екипирана и готова за война.

Карис кимна. Почти се беше съмнало, а не можеха да си позволят да пропилеят много от дневната светлина.

Да се изправи пред Спектъра беше почти облекчение. Според Гавин беше определено по-добре, отколкото да е заклещен между две ревниви жени, всяка от които имаше сериозно основание да му е ядосана. Беше битка, която Марисия не можеше да си позволи, разбира се, защото щеше да я загуби, но това не означаваше, че не може да чувства или че няма право на това. Милостиви Оролам.

Четирима черногвардейци го придружиха. Беше разбираемо, предвид опита за покушение предната нощ, но Гавин все пак се чувстваше като пленник.

— Разполагате с мен десет минути — заяви той на Съвета.

— Моля? — рече Делара Оранжевата.

— След два дни ще има битка за Ру и трябва да съм там.

— И как ще го направиш това? Мислехме, че си с флотата — каза Синия.

Така че Гавин им обясни сбито. Можеше да прекоси морето за ден. На масата вече имаше карта с разположението на силите според предположенията им. Гавин се доближи и изключи някои сили, докато картата не стана точна.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Делара.

— Аз съм Призмата — отвърна Гавин. — Пет минути.

— Не можеш да се отнасяш така с нас. Не сме роби, за да ни заповядваш. Ами ако не ти позволим да заминеш? — попита Синия.

Гавин изгледа хладно дребния мъж и отвърна:

— Ще те убия и ще се изпикая на трупа ти. — Не се шегуваше.

Клитос Сини зяпна. Не беше единственият.

— Дойдох тук от учтивост — каза Гавин. — Но хиляди хора ще загинат, ако не отида, така че кажете ми, има ли нещо неправилно — каквото и да е — в това да ценя хиляди воини повече от един безгръбначен червей?

Клитос заломоти:

— Ти… мен ли наричаш червей?

— Това е най-учтивото нещо, което мога да кажа точно сега.

Клитос отвори уста, а Гавин изпъна към него ръка и я обгърна в пламък.

— Не ме предизвиквай. Защото наистина ми се пикае.

Бялата се намеси:

— Гавин… Лорд Призма, какво възнамерявате да направите?

Каза им го. Делара Оранжева изглеждаше притеснена, че той вече смята Ру за изгубен, но Гавин й обясни, че ако нещата тръгнат добре, може би все пак ще успеят да спасят града. Не го вярваше, но я успокои. А след това си тръгна.

Никой не се опита да го спре.

Карис беше на задния кей. Двамата, с петима черногвардейци, прекосиха морето. Корабите на флотата бяха хвърлили котва на по-малко от пет левги от Руишки залив.

Битката щеше да започне на другия ден.

Повикаха Кип на палубата още по тъмно. Той се облече бързо, стегна канията на кинжала на прасеца си и провери цепката, срязана в крачола на панталона му, дали може да го извади бързо. Беше по-видимо, отколкото му се искаше, но хората едва ли щяха да гледат в краката му днес. Нагласи и колана с очилата на кръста си. Прокара пръсти през разрошената си коса и излезе на палубата.

„Скитник“ беше потеглил, макар да бяха вдигнати само предните платна и бизанът. Моряците работеха мълчаливо, явно целяха да докарат кораба на друга позиция преди разсъмване. Черногвардейците се бяха събрали на палубата около командир Железни.

— Колко добре изучи онези черни карти, Кип? — попита командир Железни.

— Сър? — Командир Железни беше видял новите карти, но откъде знаеше за черните?

— Няма много тайни на Малки Яспис, Кип.

— Ъъ… доста добре, сър.

— Видя ли карти на апотеоза?

— Нямам представа какво значи това, сър.

— Може би е само слух. Аз също не съм ги виждал.

Командирът понечи да се обърне към всички, но Кип го прекъсна:

— Сър? Мм, знам, че след като бяхме включени, всъщност нямаше време за внасяне на документи и прочее. Исках да… формално съм, или бях формално, предполагам? Е, собственик на Тея.

— Притеснен си за плащането на откупката ли? Сега?