Брент Уикс - Заслепяващият нож

Третият взвод с Тея и командир Железни тръгнаха. Кип й кимна, зачуден дали ще види пак някой от тях.

В същото време Призмата се плъзна към тях на една от морските колесници с Карис. Отдадоха чест на отправящия се взвод. Лицето на Призмата изглеждаше изпито, с тъмни кръгове под очите. Той долепи колесницата до плъзгуна и остави на един черногвардеец да я съедини с по-големия съд.

Гавин започна веднага:

— Първи взвод, втори взвод, нашата мисия е да унищожим напастта. Направим ли го, връщаме здравия разум. Унищожаването на напастта ще отслаби нашите зелени, но още повече ще отслаби техните бесове. Ще обездвижи всеки зелен бяс поне за няколко минути. Можем да очакваме храмът да гъмжи от зелени. В центъра вероятно ще има дванайсет зелени, стоящи в зелени стълбове. Ако можем да минем покрай тях, без да ги събудим, ще е най-добре. Едва ли ще успеем обаче. И въпреки че не можем да го видим оттук, възможно е да има централен шпил. Изкачваме се на кулата, убиваме аватара на Атират — дано да успеем преди той или тя да се събуди — и всичко изчезва. Тъй че ако не можете да плувате, намерете нещо, което плува бързо.

Черногвардейците го гледаха странно.

— Какво? — попита Гавин.

— Лорд Призма, откъде знаете това? — попита Темпус.

— Защото лично аз убих синята напаст преди два месеца.

Темпус потърка слепоочията си. Други черногвардейци се размърдаха нервно. Кип чу как няколко от тях измърмориха тихо: „Промахос“, все едно, че беше някакво проклятие. Отпървом си помисли, че е защото не вярват на Гавин, но после осъзна, че е точно обратното.

— Промахос… — каза Темпус и се поколеба. — А ако закъснеем и аватарът се събуди…

Гавин присви устни.

— Който и каквото да е аватарът, те няма да знаят много повече за него от нас. Съществото със сигурност ще бъде притеглящ с невероятна мощ, ще е способно привидно да притегля безгранични количества от най-малкия източник на светлина. Може би ще е способно да държи под властта си зелените притеглящи в близост до него. Телата ви, най-малко. Ще може да контролира зеления луксин, който е станал част от тялото ви през годините притегляне. Може би и умовете ви. Най-добре ще е да го убием преди да се събуди и всичко това да остане теоретично, а? — Усмихна се криво. — Вече се съмва. Да почваме. Първо се врязваме през редиците им и намираме храма. Зелените няма да са достатъчно силни до пълна светлина.

Качиха се на три плъзгуна. Гавин пое центъра с Карис и Кип с него. Стражеви капитан Темпус зае центъра на плъзгуна с преобладаващи зелени притеглящи, а стражеви капитан Острието зае последния. Железни не беше разрешил на никой от зелените да е водач, дори в групата на Темпус. На всяка от морските колесници, щом се отделяха, щеше да има стрелци.

Светлината все още едва сивееше на хоризонта на изток. Плъзгуните поеха в разтеглена формация. Светлината беше толкова слаба, че не всички притеглящи можеха да помагат в тласкането, тъй че не напредваха толкова бързо, както обикновено. Плъзгунът на Гавин, макар и само с петнайсет души на него, беше най-бързият и той не изчака другите.

Плъзнаха се по тихите води, без да вдигнат шум. Кип видя напред корабите — смътните им очертания бавно се уголемяваха. Все още не беше съмнало, но разположението на корабите му се стори странно. Знаеха, че армията на Цветния принц е завзела батареята от другата страна на Руишки нос, разбира се. С онези оръдия и оръдията във форта на Руишки нос аташийското огнево поле покриваше почти целия вход към залива на Ру. Разбира се, Цветния принц вече държеше форта на Руишки нос… но не знаеше, че Гавин знае това. Но щом беше завладял форта на Руишки нос, щеше да изглежда по-добра стратегия да подсили отбраната тук, за да принуди корабите на Хромария да поемат покрай другия бряг, откъдето пък щяха да ги обстрелят отблизо.

Но не. Центърът на бойната линия на принца беше слаб. Имаше много кораби, но бяха каравели, коки и наоси, малки съдове. По-бързи, по-подвижни, да, но с малко оръдия. Дали принцът просто не опитваше да ги примами в капана и да не разкрие, че държи укреплението на северната страна?

Това трябваше да е.

Каквато и покваряваща сила да имаше зеленото, все още не се проявяваше. Кип предположи, че това трябва да има нещо общо с липсата на светлина. След разсъмване със сигурност щеше да е другояче.

Подминаха първите кораби и чуха звъна на алармените камбани едва след като ги оставиха далече назад. Над морето лумна луксинов блясък и ги огря. Последваха гърмежи на мускети и оръдия, но със скоростта, с която плаваха, вече бяха в безопасност. Кип видя как една от свръхвиолетовите на плъзгуна проследи посоката на блясъка. Отне й няколко секунди поради подскачането на плъзгуна по вълните, но накрая свръхвиолетовият лъч, който изстреля, улучи светлината и я изгаси и отново бяха в тъмнина. Другите два плъзгуна преминаха невидими в тъмното.