Брент Уикс - Заслепяващият нож

Какво беше казала Карис? „Ако не е тук“?

Тук беше.

— Напастта плува по водата — каза Гавин. — Повечето пъти!

Веднага щом осъзна какво означава това, Кип видя, че всички останали вече са се досетили. Гавин беше обърнал плъзгуна към средата на протока. Там, скрити сред огъня, бълващ от двата бряга, имаше десетина лодки… пълни с притеглящи и бесове на Цветния принц.

— Разпръсни се! — извика Гавин. — Избийте ги, преди да могат да довършат!

Да довършат какво?

Плъзгунът се разцепи на съставните си части — шест морски колесници и централния плъзгун, на който останаха Кип, Гавин и Карис, и тримата заети със стеблата. Кип смъкна подчервените си очила и ги пъхна в калъфката, но от подскоците на плъзгуна друсаше толкова, че вместо да извади други и да се подготви за боя, трябваше да се хване с две ръце за перилото.

Трясъкът на мускети отекна в ушите на Кип и порой от луксин от всички цветове се понесе между лодките и морските колесници. Половината притеглящи в лодките, изглежда, бяха там само за да защитават другите и Кип видя как около всеки от тях се вдигнаха щитове от зелен луксин, много по-мощни, отколкото би трябвало да могат да направят притеглящи. Попиваха с лекота огън, луксин и дори куршуми. Други мъже на лодките дърпаха големи зелени вериги, които изчезваха в дълбините под тях, и пред очите на Кип нещо сякаш поддаде. Първо един екипаж отстъпи назад и изпънатите вериги изведнъж се отпуснаха, а после — още един, и още един.

Морските колесници и плъзгунът връхлитаха към тях.

Нещо огромно се раздвижи под вълните и Кип видя оплетена на кълбо грамада, която започна да се издига към повърхността с ужасна бързина.

А след това цялото море изригна.

Плъзгунът на Тея засъска над водата в тъмното. Дясната й ръка се беше вкопчила в перилото. За няколко минути се чувстваше заслепена, твърде напрегната, за да отпусне очите си в подчервено и парил. Огледа се и видя, че някои от другите също стискат перилото, но пък други бяха ухилени, някои от удивителната скорост и плющящия в ушите вятър, други несъмнено от предстоящия шанс да подложат на изпитание тренировката си. Повечето новобранци на Черната гвардия бяха оставени назад, както бе казал треньор Фиск, но в последния момент командир Железни бе решил, че дарбите на Тея може да се окажат от полза.

Сега тя трябваше да се докаже, а не беше готова. Знаеше, че не е готова.

Постепенно започна да се отпуска, едва доловимо в началото. Осъзна, че другата й ръка се е вкопчила в предницата на туниката й и мускала, който носеше под нея. Още не се беше отървала от него. Нямаше и да го направи, докато не се подпишеха и внесяха документите и монетите не се озовяха в ръцете й. Някак си имаше чувството, че все още могат да й ги измъкнат. Щеше да направи нещо, с което да се опозори, а Черната гвардия щеше да промени решението си и да я отхвърли. Разтвори юмрука си и пусна мускала.

Нямаше много за гледане освен вълните и скалата, издигаща се все по-огромна пред тях. Днес тук щяха да умрат хора и Тея не можеше да се отърве от предчувствието, че тя ще е една от тях.

Похождаха право към Руишки нос. Носът беше петстотин стъпки висок, само с кози пътеки нагоре по стръмния скат. Сигурно ги охраняваха и дори само един сигнал за тревога щеше да е достатъчен, за да бъде обречена на провал цялата атака.

Но командир Железни, изглежда, знаеше точно какво прави. Обърна ги на север и подходи към брега, след това обратно на юг, само на няколко стъпки от скалите. Докара ги до една голяма канара, приклекна и другите се струпаха около него.

— На двеста разтега оттук има кей, зад онези скали. Охраняван. Ще ви докарам до място на петдесет разтега от него. Привен, Сухаря, Котурната, вие сте най-добрите стрелци. Изпънете лъковете си. Ще се качите нагоре по скалата и стреляте от там. Тея, можеш ли да видиш дали стражите носят ризници под наметалата си от четирийсет разтега?

Тя кимна.

— Бих могла, но точно сега нямам достатъчно парил, за да…

— Това ще го оправим — каза той и махна на една черногвардейка.

Железни продължи да дава заповеди на другите, а жената извади малка магнезиева факла, подкани Тея да седне на палубата и покри главата й с няколко наметала.

— Ще гори десет секунди. Ако ти трябва втора факла, кажи.

Да си сложиш тъмни очила и след това да използваш магнезиева факла бе някак странно, но от краткото време, прекарано с магистра Мартаенс, Тея знаеше, че не може да гледа пряко магическа факла, тъй че се присви и я драсна. Мъничката факла гореше превъзходно, нажежена до бяло. Тея лесно се изпълни с парил още първите секунди, но трябваше да изчака, докато факлата догори. Знаеше, че такова нещо струва цяло състояние, и изглеждаше напразно хабене.