Брент Уикс - Заслепяващият нож

Зачуди се дали Бялата е добре. Не беше притегляла от години, а и не беше в добро здраве.

Изправи се тъкмо когато Карис влезе и се втурна към него. Сграбчи го толкова бурно, че едва не го събори. Той се съвзе и я притисна до себе си.

— Чух, че имало опит за покушение и че ти си намесен и… и ме уплаши до смърт, Гавин Гайл!

— Променила си си косата — изтърси той глупаво. Беше я избелила до руса след предишния й тъмен тирейски цвят. Харесваше я руса.

— Харесваш я руса — каза тя.

— Той ми спаси живота — каза Бялата. И тръгна към тях. Тръгна, вместо да я бутат на инвалидния стол. Гавин не можа да види халото в очите й, но видя, че вече не са мътни, а искрят. Отново приличаха на очи на притеглящ. И на бузите й беше избил хубав червен цвят. Изглеждаше по-силна, по-млада, и все пак халото й беше незасегнато. — Казват, че проговорил преди да умре. Казал: „Светлината не може да бъде окована.“ Знаеш ли какво означава това, Гавин?

— Означава, че имаме проблем — отвърна Гавин.

— Означава, че Орденът на Разбитото око съществува и е решил да се разкрие. А това означава, че имаме проблем. Орденът се е надигнал. Искат война. Сега върви. Знам, че имаш други неща наум за тази нощ, а мен ме чакат всичките тия часове с разказване на версията ми, даване на заповеди, отговаряне на въпроси. Ще се справя с всичко това. А ти… — Махна към Карис. — Ти се справи с всичко онова. — И му намигна!

— Благодаря ти — каза Гавин. Може би се беше изчервил малко.

— Не, Гавин, аз ти благодаря — каза Бялата. — Наистина ти благодаря.

Разбира се, не беше толкова лесно и просто да се върне в стаята си. Стаята трябваше да се претърси — и Гавин затаи дъх, докато претърсваха килера, — а след това трябваше да се постави охрана. Марисия седеше на малкото си робско столче все едно се опитваше да стане невидима за Карис, но не искаше да напусне, преди да я освободят, за да не би Гавин да има нужда от нещо. Гавин категорично отказа в стаята с него да остане черногвардеец.

— Карис е тук. Тя е черногвардеец. — Докато спореха, погледна Марисия и леко й махна с ръка. Тя сведе глава с благодарност и се измъкна безшумно през вратата.

— Мм, допускаме, че тя ще е… ангажирана, лорд Призма — каза сухо стражеви капитан Острието. Какво, Железни ли ги беше учил на това поведение? — Някой нападна Бялата, като се изкатери до балкона й. Няма да ви оставим в опасност.

Накрая поставиха двама черногвардейци на балкона и дръпнаха завеса. На двамата мъже им дадоха тежки вълнени наметала и шапки и им казаха да не влизат вътре, докато Гавин не драсне на стъклото — ако драсне на стъклото. Други застанаха на пост пред определено незаглушаващата звука врата.

Да искат да те убият наистина беше доста досадно.

— Как си? — попита Карис, след като затвори вратата.

Гавин едва я чу. Възползва се от възможността да я погледне, да я погледне истински за първи път. Сякаш го беше нямало цяла вечност. Не го беше забелязал преди малко, но тя все още пристъпваше предпазливо. Черните петна и отоците бяха спаднали, макар и не напълно. Карис се изцеряваше бързо.

— Очите ти се изцеряват добре, но останалото как е? — попита той.

— Очите ми? Приличам на енот! — Сбръчка лице като гризач и заиздава пискливи звуци, които според Гавин сигурно трябваше да наподобяват енот.

— Направи го пак — рече той.

Тя се засмя смутено и той също се засмя.

— Ти си най-хубавото проклето енотче, което съм виждал.

— О, Гавин Златноезичния — подразни го тя. — С такова красноречие ще очароваш и моята… О, виж. — И с помощта на някаква женска магия, без видимо да използва ръцете си, долните й дрехи се плъзнаха надолу по краката й. Тя ги изрита с едно хм настрани и му се ухили самодоволно. Определено изглеждаше страхотно.

Устата на Гавин пресъхна. Карис разтвори халата си и го остави да се плъзне надолу от раменете й, а после да се струпа на пода, и пристъпи към него. Долната й риза бе от коприна, плътно прилепнала по извивките на тялото й. И едва покриваше бедрата й.

— Достатъчно добре ли сте, за да се заема с вас, както аз си знам, милорд?

— Малко съм уморен и насинен — каза той. И изведнъж се усмихна. Проклети ясновидки. — И много солен. Цяло море съм прехвърлил днес. И виждам, че… — „Не, не споменавай Марисия.“ — Виждам, че е приготвена баня. Мога да…

— Връщаш се, заварваш ме полугола и искаш да се къпеш? — попита тя. Дразнеше го.

Вместо да отвърне на шегата с шега, Гавин я погледна в очите и каза: