Брент Уикс - Заслепяващият нож

Отвори вратата толкова крадешком, колкото се беше затворила току-що. Леко открехване, после още малко. На пода лежаха безжизнени черногвардейци, а над леглото на Бялата бе надвиснала облечена в черно фигура.

Светлината, струяща от осветения коридор, издаде Гавин. Убиецът се обърна и измъкна пистолет от колана си с плавно и бързо движение.

Гавин отвори рязко вратата с рамо и се хвърли в стаята на Бялата с вик:

— Убиец!

Пистолетът изтрещя, пръсна дърво и куршумът изсвистя, рикоширал от камъка зад дървената каса.

Сиво кълбо, близо две стъпки в диаметър, излетя от ръцете на мъжа и улучи първия черногвардеец на Гавин, докато той скачаше в стаята и вадеше пистолета си. Отхвърли го и той се блъсна в другия черногвардеец.

Убиецът беше хвърлил първия си пистолет и изваждаше друг, докато се обръщаше да убие Бялата, която се беше събудила и се мъчеше да се измъкне от леглото.

Залегналият на пода Гавин изстреля тъничък лъч свръхвиолетов и когато убиецът се обърна, лъчът заигра по дланта му. В следващия миг Гавин изстреля всичкия си останал свръхвиолетов.

Свръхвиолетът е деликатен. Всичко, което бе побрал в себе си, тежеше навярно колкото топлийка и не беше силен, но дори и топлийка, изхвърлена с голяма скорост, може да има сериозен ефект. Свръхвиолетът нажежи въздуха, заби се в ръката на убиеца, разпука кости и изби пистолета му.

Сиво-бяла светлина изпълни помещението от десетина източника. Гавин се надигна бързо от пода и инстинктивно притегли светлина, за да метне сини копия към убиеца.

И изведнъж осъзна, че не е сътворил нищо.

Отговорът на убиеца с ново кълбо сива светлина порази Гавин в гърдите, отхвърли го назад и той се натресе в стената. Ударът му изкара дъха.

„Зелено — подсказа умът му. — Не притегля сиво, това е зелено. Просто вече не мога да го виждам.“

Убиецът извади друг пистолет и го насочи към Гавин. От това разстояние, докато Гавин още се мъчеше да си поеме дъх, не можеше да пропусне.

Взрив от бяло-сива светлина огря убиеца и Гавин видя, че Бялата се е изправила и че пред нея се рее облак от малки блестящи частици, като ситни прашинки. Ръцете й се изпънаха рязко напред, както и целият облак. Звукът от малките прашинки, поразили убиеца, бе като от упражнение на черногвардейци в стрелба, когато всички стрели поразят мишените едновременно.

Убиецът замръзна. След миг по кожата му избиха малки капчици кръв, навсякъде. Гърбът му беше обърнат към Бялата и малките стъклени прашинки го бяха пронизали. Убиецът примигна невярващо, разбрал само, че нещо ужасно се е объркало, а след това рухна на пода и започна да се гърчи.

Светът продължаваше да се движи. Още докато мъжът падаше, в стаята вече нахлуваха черногвардейци, свирки запищяха пронизително. Изсвистя меч и отсече все още държащата пистолета ръка от китката.

Черногвардейците си имаха приоритети. Ликвидираш нападателя, обезопасяваш зоната, проверяваш здравето на охраняваните, проверяваш състоянието на свалените охранители, определяш командния ред и прочее. Гавин не се намеси във всичко това. Беше извадил късмет и щеше да е още по-голям късметлия, ако се окажеше, че няма пукнато ребро, но беше жив, както и Бялата.

Колкото и да беше странно, изглежда, и двамата охранители на Орея Пулор също бяха живи. Единият все още беше в безсъзнание, а другият можа само да си спомни, че са го сграбчили отзад и са покрили лицето му с вонящ парцал. Явно този, който бе пратил убиеца, се опитваше да намекне нещо за уязвимостта на целия Хромарий, като направи убийството колкото може по-чисто. Стрелбата и магията се бяха появили едва когато убийството се бе оказало заплашено от провал.

Откриха, че вратата на балкона е открехната. Надолу висяха въжета и по тях веднага се спуснаха черногвардейци, за да проверят всяка стая, която имаше прозорец или балкон на северната страна, за съучастници.

Гавин беше потресен. Преди няколко месеца щеше да убие наемния убиец без проблем. Този път обаче цветната му слепота едва не беше довела до смъртта и на него, и на Бялата. Погледна сивите светлини, греещи навсякъде из стаята. Не бяха сиви. Бяха сини и зелени. Бялата беше синьо-зелен бихром някога, тъй че явно беше поставила тук луксинови факли, та ако се случи нещо такова, да може мигновено да разполага със светлина и да притегли.

При по-неопитен убиец внезапният порой светлина сам по себе си би могъл да й спечели няколко секунди. Не и при този. Но все едно, намесата на Гавин и черногвардейците беше свършила работа.