Брент Уикс - Заслепяващият нож

А Гавин, без да губи нито секунда, скочи отново на крака и хукна напред.

Отнякъде изскочи бяс с облик на жаба, който Кип дори не беше видял, и замахна към тях с огромните си нокти. Карис се извъртя и го посече с ятагана си под мишницата.

След това, на четирийсет крачки от подножието на кулата, се натъкнаха на истинска стена от зелени бесове. Гавин посече няколко, въртеше се и сееше смърт… и остана почти откъснат от черногвардейците. Ръката на черногвардееца Милк бе откъсната от огромен птичи нокът. Тиса отхвърча настрани, докато притегляше огнен поток, неволно изстреля огнена пихтия в корема и крака си и изпищя.

Но не изгуби самообладание и когато едно осем стъпки високо зелено чудовище застана пред черногвардейците, за да откъсне Гавин от тях, се хвърли върху гърба му и двамата лумнаха от внезапно изригналата огнена вълна.

Кип се мъчеше да не изостава. Нещо изби жълтия му луксинов меч и той го изпусна.

Тримата останали черногвардейци стигнаха до Гавин, който се сражаваше с огнения меч в едната си ръка и с луксин с променливи цветове в другата. Оказаха се заклещени от десетки бесове и спряха.

Оръдеен снаряд разтърси земята, изригна с оглушителен рев. Кип се олюля от взривната вълна и едва се задържа на крака. Димящ кратер цъфна в зеления остров само на трийсет крачки от тях. Бесовете около него се бяха изпарили, други по-надалече лежаха разкъсани на парчета.

Черногвардейците и Гавин се съвзеха първи. Кратерът и дупката в редиците на бесовете не бяха точно между черногвардейците и кулата, но им даваха възможност за движение. Свобода.

Дори и така нямаше да успеят, ако зеленото можеше да понася ред — ако бесовете можеха да организират отбраната си. Но с хаоса като техен съюзник Гавин и хората му се врязаха през замаяните същества и нахлуха в направения от снаряда отвор — стъпваха по нападалите тела и се хлъзгаха по освободения зелен луксин, който се изпаряваше, докато държащите го доскоро същества издъхваха. Червено и зелено се лееха на реки едно до друго и запълваха кратера с кървава супа.

Докато тичаха, Кип си спомни за кинжала на прасеца си и го издърпа. Посече с него един грамаден бяс, който се държеше за очите и плачеше. Острието преряза корубата на бяса като масло.

За миг Кип се почувства глупаво гузен. Бесът нямаше възможност да се защити, а той го беше посякъл като…

— Залегни! — извика Гавин и го събори на земята.

Чуха тътена и взрива, но този път беше на цели седемдесет крачки — нямаше опасност.

Когато се изправиха, към тях връхлиташе мъж със зелена бича глава. Гавин скочи настрани и го посече в гърба, докато той преминаваше. Бесът падна, но рогът му закачи Карис, която не беше отскочила достатъчно далече, и тя също падна.

Кип скочи върху бика, прободе го в тила, изви кинжала в мозъка му и го изтръгна. Скочи на земята, хвана Карис и я вдигна. Беше останала без дъх, но не беше ранена. Късмет.

Гавин прободе с меча си в гърдите една жена с облик на харпия, прибра го и извади камите-пистолети от колана си. Оръжията изгърмяха и той махна на Кип да бяга. Кип побягна, сигурен, че двата бяса зад него и Карис са мъртви.

Един черногвардеец сечеше двама великани в подножието на стъпалата. Единият го улучи с бойния си чук в рамото и бойната брадва на другия го посече. През гърдите.

Гавин изстреля жълти копия в мозъците на великаните, едно, две, три, в бърза последователност, но беше много късно за черногвардееца.

— Нагоре! — извика той. — Нагоре!

Затичаха нагоре по стъпалата все едно адът бе по петите им. Кип беше последен. Кулата растеше, докато изкачваха стъпалата, извиваше се все по-нависоко като изникващо дърво.

— Какво беше това? — попита Гавин.

Кое? Кип не беше видял нищо. Беше капнал, а бяха стигнали едва до средата на кулата. Погледна надолу и видя, че бесовете тичат след тях.

Трясък на оръжия отгоре му подсказа, че са се натъкнали на защита. Само това бе достатъчно, за да намери сили да затича пак. Но Гавин едва беше забавил. Кип чу крясъци и когато стигна мястото на сблъсъка по виещите се стъпала, видя избити бесове.

Мощен лъч зелена светлина порази върха на кулата и тя цялата се разтресе.

— Какво беше това, по дяволите? — попита командир Железни.

Никой не отвърна. Никой не знаеше. Самото зелено изведнъж се промени — вече изобщо не им въздействаше толкова силно. През бинокъла Тея виждаше повече от другите.

— Идва от Великата пирамида — каза тя. — Или отива към нея, не мога да кажа.