Брент Уикс - Заслепяващият нож

Гавин погледна Железни. Командирът поклати глава.

Беше прав. Разузнаването първо. Боят — след това.

Плъзнаха през смарагдовите води край Идос, като го заобиколиха отдалече. Хора на кулите с телескопи с фини лещи щяха да ги видят много преди да са успели да съберат някаква информация. Подминаха още кораби: почти всички плаваха на запад, несъмнено също за да снабдяват армията.

Това не беше добре. Няколко илитийски кораба можеше да са просто на предприемчиви търговци, които знаеха, че могат да си докарат бърза печалба. Но гледката с десетките галери от Идос, кокаси от Рутгар (безсмислено, защото ги притежаваха много търговци) и каравели от Гаристън означаваше, че управлението, което настъпващата армия бе оставила зад себе си, наистина полага всички усилия да поддържа нашествието. Което пък означаваше сравнително добро управление. Както знаеше Гавин, първият знак за неприятност беше, когато градовете, които си подчинил, престанат да ти изпращат припаси. Ако Гаристън само за няколко месеца беше превърнат в град, който можеше да изнася стоки, това означаваше, че Цветния принц се справя по-добре с управлението му, докато го няма в града, отколкото алчния губернатор от Рутгар, докато беше там. Лоша новина.

Останалата част от деня прекараха в разузнаване, без да посмеят да се доближат много до Руишки нос, където фортът несъмнено щеше да има добри наблюдатели, но отбелязваха точно колко кораби подминаваха, както и местата, където можеше да са пропуснали кораби. Най-важното, което научиха просто от позициите на корабите, беше, че Гавин е прав. Армията беше може би на шест дни път от Ру. Това означаваше, че корабите, идващи на помощ от Хромария, ще пристигнат едва ден преди армията на Цветния принц. Стига времето да беше благоприятно.

Времето не бе достатъчно. Доста време отнемаше да се пренесат на място буретата с барут в град под обсада. Отнемаше време да се прецени къде са най-добрите позиции за стрелба и да бъдат обучени хората да ги помнят в разгара и паниката на самата битка. Отнемаше време да се организират лазарети и спални помещения на най-логичните места и да се определи кои части с кои да си съдействат, и за офицерите да преценят кои от офицерите на съюзниците им са тъпаци. Координация, логистика, резервни планове, укрепени пунктове, кои места трябва да бъдат отбранявани с цената на всичко и кои може да бъдат отстъпени и след това върнати на тежка цена за врага… всички тези неща отнемаха време. Не беше достатъчно просто да поставиш няколко хиляди души в един град, а Гавин се опасяваше, че точно това ще направи баща му.

Андрос Гайл, при цялата му интелигентност, беше политик и притеглящ, но не и пълководец. Гавин не можеше да го мрази заради това. Така виждаше и самия себе си. Мъже като Корван Данавис бяха силни в други неща и Гавин се беше научил да разчита повече на него, отколкото на себе си. В битката при Хребета на Ивор беше видял един взвод, смален наполовина, изолиран и здраво притиснат на левия фланг на армията. Ако те рухнеха, фронтовата линия щеше да се разкъса и врагът щеше да ги превъзхожда числено поне три пъти.

Дазен беше отменил щурма, който беше замислял, за да ги подкрепи.

Генерал Данавис го беше спрял.

— Познавам тези мъже — беше казал. — Ще издържат. Тръгвай.

Дазен го направи и спечели битката. Без атаката му в центъра центърът щеше да се е разбил. Дори не беше видял това, не беше разбрал колко зле е центърът, докато не пристигна там с двеста конника и петдесет конни притеглящи. Корван го беше разбрал и се оказа прав за взвода на фланга също така. Но ако Дазен бе направил каквото възнамеряваше, щяха да загубят. Той може би щеше да се спаси, но армията му щеше да е унищожена.

Андрос Гайл, от друга страна, никога нямаше да се довери на друг човек повече, отколкото на себе си.

Гавин и Железни се върнаха след залез-слънце, като гребаха последните няколко левги, за да скрият плъзгуна. Не се върнаха в Хромария обаче. Вместо това пресрещнаха първите кораби на нашественическата сила.

Железни отиде да провери къде са настанени черногвардейците, а Гавин тръгна да потърси генералите. Осведоми ги за всичко, което беше открил, и пренебрегна въпросите им за това как е научил точните местоположения на вражеските кораби в реално време и отвъд половината море.

По-лошото беше, че глупаците не му повярваха.

Гавин се погрижи един секретар да запише всичко и каза:

— Просто съставете два комплекта планове. В единия правите това, което вече сте планирали да правите с малкото данни, които имате. В другия планирайте все едно, че всичко, което ви казвам, е вярно. Много скоро ще знаете кои планове да използвате.