Брент Уикс - Заслепяващият нож

Кип преглътна.

— Б… брадата на Оролам! Надявам се, че той ще ни спести необходимостта да правим такъв избор.

— Ако Оролам ни пазеше от такива избори, нямаше да сме тук, Кип.

— Как е могла да тръгне с тях? Те са чудовища. Буквални, истински, чудовища от плът и луксин.

— Идеалистите съзряват лошо. Ако не могат да надраснат идеализма си, стават двуличници или слепци. Лив е избрала слепотата, фиксирала се е толкова много на недостатъците на Хромария, че вярва, че тези, които ни се противопоставят, трябва да са образцови. Това, че не сме съвършени, не казва нищо за враговете ни, Кип. Нищо. Както се оказва, те са по-скоро лоши. Толкова лоши, че тяхното управление би било катаклизъм, но това не означава, че нямат и някои добри страни за нас. Не означава, че всеки глупак, който работи за тях, е зъл. Просто означава, че трябва да бъдат спрени. Като ги убием, ако е необходимо. Това е светът, в който влизаш, Кип. Тръгвам утре на разсъмване. Ще взема разрешение от командира ти да дойдеш с мен, но ако не можеш да убиеш Лив в случай, че се наложи, не идвай. Няма да те укоря за това като мъж, но като войник няма да искам да ми пазиш гърба.

Кип не отговори веднага и Гавин изпита още по-голямо уважение към него заради това.

— Благодаря — отрони най-сетне момчето. — Не ми харесва, но оценявам честността ти.

„Честност? Когато казвам истината за това и лъжа за всичко останало? Оцени още нещо, момче. Аз съм лъжец до мозъка на костите.“

Утрото завари Кип на палубата — чакаше баща си. Беше студено и морето бе развълнувано, но дрехите на изтърсака черногвардеец бяха достатъчно топли. Поне в съчетание с тлъстините му. Той придърпа около себе си сивото наметало и потропа с крака. Не беше спал много. Представата, че убива Лив — или че тя го убива, — му беше отнела съня.

Но Лив бе направила своя избор. Беше повярвала в лъжите, в които искаше да вярва. Беше минала на страната на безумци. Как можеше да е толкова глупава?

Може би Кип изобщо не я беше познавал.

От тази мисъл му призля. Помисли си за усмивката й. За смеха й, когато му внушаваше, че въздушната пътека между кулите се чупи, за хубавите извивки на тялото й, докато вървеше пред него.

Възелът в стомаха му се отпусна, когато видя баща си да излиза от каютата на палубата, вече увлечен в разговор с командир Железни.

Командирът вървеше отпред и говореше през рамо.

— Знаете ли какво ще направи жена ви с мен, ако позволя да ви се случи това? — попита той.

— Жена? — учуди се Кип.

Командир Железни се намръщи.

— Моите извинения, милорд, не…

— Не е тайна, командире — прекъсна го спокойно Гавин. — Ожених се за Карис преди да тръгна, Кип.

— Вие как… О-о… — каза Кип. Явно тази връзка бе малко по-различна, отколкото си беше мислил поради малките откъслеци от нея, които беше видял. Откъслеци, които включваха ругатни, плесници и скачане от лодка вместо близост. Кип затвори уста, после осъзна, че мълчанието му може да изглежда като осъждане. Неволно се почувства пренебрегнат. Това, че не беше заслужил да чуе за сватбата веднага, че баща му все още го държеше настрана. — Ъъ, ами честито.

— Благодаря, Кип. И много се радвам, че те виждам тази сутрин. Помолих те да се биеш не като момче, а като мъж, и ти се отзова. И виждам, че не си спал, тъй че си реагирал подобаващо. Браво, синко.

Браво, синко. Думите, които Кип беше копнял да чуе през целия си живот и двойно повече, откакто Гавин Гайл беше научил, че е негов баща. Но бяха поднесени формално, все едно Гавин отмяташе задачи по списък, без чувство, без внимание.

— Е, след като тръгваме — каза Гавин, — искам да ми разкажеш за опита за покушение.

Всъщност Кип не беше мислил по този начин за случилото се в уличката, но баща му го каза толкова нехайно, че той разбра, че трябва да е прав. Лусия беше загинала заради Кип. Беше се озовала на огневата линия. Странно, беше точно каквото черногвардейците уж трябваше да правят, но тя го беше направила случайно. Кип не знаеше дали това го прави по-добро, или по-лошо.

Тръгнаха към кърмата и Кип видя, че няма да заминат сами. Долу под двете въжени стълби имаше дванайсет черногвардейци, застанали на плъзгун, какъвто Кип никога не беше виждал. Формата му също беше различна — приличаше на голямо летящо крило, с осем гребни лопати. Черногвардейците бяха въоръжени е лъкове, имаха и колани с гранати. Някои имаха резервни очила. Оттам нататък всеки беше въоръжен според собственото му хрумване и опит. Двама имаха малки кръгли щитове. Един носеше нащърбен трошач на мечове. Повечето имаха пистолети. Един имаше бич’хва, каквато Карис често носеше. А други имаха от извитите напред атагани или криви мечове. Самият плъзгун имаше изобилие от абордажни куки и въжета.