Брент Уикс - Заслепяващият нож

Освен това сам по себе си всеки черногвардеец представляваше внушително оръжие.

Възхитата и колебанието на Кип сигурно се бяха изписали на лицето му, защото Гавин каза:

— Кип, не можеш да станеш този, който трябва да си, без аз да съм готов да рискувам да те загубя. Все още ли искаш да дойдеш?

Круксър беше там долу. Круксър идваше! Видя Кип и вдигна брадичка за поздрав. Изглеждаше доста възбуден от това, че са му позволили да дойде.

Беше болезнено да го изрече, но Кип каза:

— Не нося много на масата, сър.

— Още не. Но ти предстои да се учиш от най-добрите.

Качиха се на огромния плъзгун и Гавин започна да дава указания на черногвардейците.

— Най-големият риск е да не си откъснете ръцете. Не можете да минете от стоп на пълна скорост за един дъх. Ако имате умението, първо можете да стесните тръбите. Луксинът не трябва да е фокусиран…

Продължи, докато Кип се настаняваше на мястото си.

Освободиха въжетата, които държаха плъзгуна към галеона, Гавин и Железни се заеха с тръбите на главната платформа и Кип скоро чу познатото вууп, вууп, вууп . След малко в работата се включиха и половината черногвардейци — Гавин и Железни им даваха указания.

Гавин ги учеше как да правят завоите и им показа колко остри могат да бъдат. И Кип видя как постепенно на лицата им започна да се прокрадва онази радост и наслаждение, които той бе изпитал за първи път от вятъра, вълните и от самата невероятна скорост.

След това, докато се носеха бясно по вълните, Кип разказа на баща си цялата история за опита за покушение. Този плъзгун беше изменен така, че да се затваря отпред, тъй че вятърът не заглушаваше разговора им.

— Това… това е различно от плъзгуна преди — каза Кип. — Скоро ли го измисли?

Гавин сви рамене.

— Войната винаги се движи напред и ако не си на ръба на възможното, може да не доживееш, за да съжалиш.

Видяха много кораби, но не се доближиха до никой от тях до следобеда, когато Гавин извади голям бинокъл, което беше странно. Последния път, когато му се бе наложило да погледне в далечината, просто беше притеглил дискове от съвършено син луксин. Може би прозрачността на това стъкло беше по-добра.

— Вее техния флаг — каза Гавин. — Счупени вериги на черен фон. — Подаде бинокъла на Железни.

Железни помълча, после каза:

— Това не е просто голям кораб.

— Това е огромен кораб — каза Гавин.

— Не мога дори да преброя колко оръдия има. И не са само на една палуба — каза командир Железни.

— Четирийсет и три тежки оръдия, сто четирийсет и едно леки, побира до седемстотин души.

— Шегувате ли се? — попита командир Железни. — Не е възможно да сте преброили…

— Флагманският на Паш Векио е — каза Гавин. — Щом е докарал флагманския си кораб тук, значи е заложил на Цветния принц. Той не би могъл да наеме този кораб.

Кип разбра, че това „не е добре“.

— Паш Векио ли? — попита той.

— Пиратският крал — каза командир Железни.

— Един от четиримата — Допълни Гавин. Сякаш това го правеше по-малко впечатляващо.

— Най-могъщият от четиримата — добави сухо командир Железни.

— Бих могъл да се закълна, че предния път този кораб потъваше — каза Гавин.

— Сражавал си се с Паш Векио преди? — попита Кип.

— Не. Убих предишния собственик на този кораб и го запалих. Той също беше пиратски крал — подчерта Гавин. — Поне една добра новина: няма да убиваме невинни.

— Страхотно — каза Кип, мъчейки се да събере малко ентусиазъм. — Сто осемдесет и четири оръдия ли каза?

— Успокой се, на кърмата са само осемнайсет — отвърна Гавин.

Страшно утешително, няма що.

— Какво мислите, че карат? — попита Железни.

— Оръдия или жива сила, или просто идват да блокират нашите кораби, за да не могат да влязат в залива на Ру. Все едно, голяма пречка са. Трябва да се отстрани.

— Винаги сте обичали простото невъзможно предизвикателство, нали? — каза Железни. Ако се съдеше по тона му, не смяташе, че има шанс да разубеди Гавин.

Шанс нямаше, Кип го знаеше.

— Защо според теб разреших да вземеш толкова много черногвардейци? — попита Гавин.

— Мислех си, че ще е лесно — изломоти Железни.

Гавин се обърна към черногвардейците и попита:

— Готови ли сте да видим какво можете да правите?

Отвърнаха му ухилени физиономии. Черногвардейците бяха като деца с нова играчка.

— Трябваше да ви дам повече време да потренирате с… как ги наричаме, командире? — попита Гавин.

— Морски колесници.

Гавин кимна, после продължи: