Брент Уикс - Заслепяващият нож

Тя често казваше, че робството е обезчовечаващо. Боят, правенето на копелета, несигурността на самите собственици. Никога не беше харесвала това. Това освобождаване беше щедро, меко казано. Но не и необичайно за онези собственици, които се бояха, че скъпите на сърцата им роби ще попаднат при жестоки господарки или развратни господари, или при вражески фамилии, които може да ги принудят да разкрият срамни тайни за предишните си собственици, или дори на добри фамилии, които може да изпаднат в затруднения и да им се наложи да отдадат под наем робите си за работа в мините или бардаците.

Гавин прибра писмото в джоба си. Огледа стаята зачуден дали има още нещо, което трябва да открадне. Пари? Скъпоценни камъни? Трябваше ли да се опита да прочете кореспонденцията на баща си? Отвори писалището и намери кутията. Огледа я за миг, след което се отказа да се опитва да я отвори.

Андрос Гайл живееше и умираше от кореспонденцията си. Кутията нямаше да поддаде пред нищо по-малко от длето и ковашки чук. Ако изобщо.

Гавин я върна на мястото й. Беше тежка при това. Всъщност някои от предишните съдържания на кутията бяха опразнени, за да се отвори повече място. Няколко скъпоценни камъка с големината на яйца на пойна птица лежаха небрежно в чекмеджето между пера и хитроумната илитийска перодръжка с мастилен резервоар, която баща му толкова много харесваше.

Все пак изпитваше извратения подтик да открадне нещо. Тъй или иначе щяха да се откажат от него, тъй че може би трябваше да направи нещо, за да си го заслужи.

Очите му се спряха на страничната маса с купчините карти на Деветте крале на нея. Явно баща му беше играл наскоро. Беше едно от малкото неща, които носеха радост на стареца. Гавин беше играл с него безброй пъти в миналото. Старецът почти винаги печелеше. Беше по-добър играч от Гавин и нямаше нищо против да послъже при това, ако решеше, че може да мине, макар да се беше огорчил много онзи единствен път, когато Гавин го хвана, че го прави, и никога повече не се опита да измами, доколкото знаеше Гавин.

Но вместо да грабне една от колодите на масата Гавин се запъти към един от килерите. Баща му веднъж беше измъкнал оттам удивителна колода, след като Гавин бе спечелил три игри поред. Килерът имаше ключалка, но не беше нищо сериозно. Гавин порови из стари документи и любимите книги на баща си и намери стара, украсена със скъпоценни камъни кутия за карти. Извади я и я отвори. Картите бяха изключителни, но нямаха по себе си белезите за слепец. Трябваше да са били любимите на баща му преди зрението му да помръкне.

Пусна кутията с колодата в един от джобовете си и се върна в покоите на майка си. Младата робиня стоеше там и кършеше ръце. Той й връчи писмото и отиде до сейфа на майка си. Трудно беше да се разбере дали цифрите изобщо са подредени в някаква система. Опита рождената си дата. Не се отвори.

Аха. Беше опитал рождената дата на Гавин. Добре: отново потъваше в маскировката.

Датата на Дазен подейства. „Благодаря ти, майко.“ Взе няколко кесии със злато и сватбения й пръстен, и няколко рула монети. Даде на младата робиня едно, после още едно. Тя се ококори.

— Занеси това писмо на западните кейове, на Улицата на пекарите, знаеш ли я? Сградата със син купол приютява наемническата част на Разцепения щит. Искай да говориш с Едноокия или с Тая Вин. Бих те посъветвал по-скоро с Едноокия, той е добър към млади момичета. Кажи им, че те е изпратила лейди Фелия Гайл. Можеш да платиш до триста данара, за да те заведат у дома, включително всички техни разходи — ако можеш да се спазариш за по-малко, другото задържаш. После купуваш превоз до дома ти… откъде си?

— От Вивург, милорд.

— От Пария? Не приличаш на парийка.

— Първо поколение, милорд. Родителите ми са бежанци от войните. Не е толкова лошо. Много от нас има във Вивург.

— Добре. Пътят е дълъг, би трябвало да платиш четирийсет данара за добра каюта. Нар долу е по-евтино, но недей. Накарай охраната си да вземе легло с теб. Мъж или жена, няма значение, с Разцепения щит е безопасно. Можеш да помолиш за жена, ако предпочиташ. Също така занеси тази бележка на шивач. До мръкване трябва да свалиш робското облекло. Разбрано? — Гавин надраска бележка. — Трябва да се качиш на кораб тази вечер обаче. Това е желание на майка ми, но баща ми точно сега не е много с ума си. Не бива да си тук, когато е ядосан, а аз му давам достатъчно основания да е ядосан. До седмица ще забрави за теб, но засега…

Надраска втора бележка и я подписа със собственото си име. Капна на нея червен луксин, притисна го с волята си, за да приеме формата на печата му, и след това я подпечата с луксин.