Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Защо, Кип Плямпалцето, защо плачеш? — каза Ейрам.

— Ще те убия, шибаняк — каза Кип.

Опакото на ръка изпращя в челюстта му и го накара да залитне. Треньор Фиск каза:

— Кип, още една дума и ще ти спестя боя, който те чака, и ще анулирам шанса ти да се опиташ отново след половин година.

Този път Кип не отвори уста. Дори не изплю кръвта, та треньор Фиск да не го изтълкува погрешно.

— Тренер — каза Ейрам. — Бих искал да оттегля един от цветовете си. Трябва ми само зеленият.

Треньорът кимна и даде заповедта. След това нареди:

— Ръцете.

Всяко от момчетата се остави да притиснат силно пръста му на адския камък и след това заеха местата си, огрени от бяла светлина.

След това покриха прожекторите.

— И… — започна треньор Фиск. Кип затича напред. Смяташе, че е улучил идеалния момент… — Давай!

Когато прожекторите грейнаха, Кип вече летеше във въздуха. Летящ страничен ритник. И като по чудо, Ейрам все още стоеше прав на чертата.

Ейрам се ококори, а стъпалото на Кип се натресе в рамото и гърдите му. Ритникът отхвърли Ейрам назад.

Кип падна, но след миг скочи на крака. Ейрам беше изхвърлен извън кръга. Претърколи се, закашля се и за миг Кип си помисли, че му е изкарал въздуха. Ейрам нямаше да може да вдиша пет секунди и Кип щеше да спечели, просто ей така.

— Едно! — извика треньор Фиск, започваше да отброява.

Ейрам скочи на крака и се втурна обратно в кръга. Кип го посрещна на чертата, решен да го задържи отвън.

— Две!

Заден ритник. Бърз беше. Толкова бърз, че Кип извади късмет да отскочи назад извън обхвата му, което означаваше също, че се спаси от последвалия удар с юмрук, което също така означаваше, че Ейрам влезе в кръга без проблем.

„И тук свършва шансът ми.“

Ейрам обаче все още го болеше от удара, доколкото Кип можеше да разбере. Освен ако не се преструваше в опит да го примами в някакъв капан. От друга страна, защо щеше да му трябва да го примамва в капан? Имаше си своя цвят, бързина, сила и много повече тренировка.

Ейрам замахна. Бърз като мълния удар в носа на Кип. Твърде бърз, за да може да го спре. Не беше силен, но го зашемети. След това Ейрам се оказа отгоре му. Кип не видя движението, което изби краката му от земята, но падна на една страна, тежко.

Почти се беше изправил, когато Ейрам го удари в гърба с палка от зелен луксин.

Кип отново се надигна, с усилие. И изпъшка, когато друга палка се стовари върху гърба му. Е, този път поне не падна.

Видя мисълта, минала през ума на Ейрам: можеше да го удари с палката по главата и да го извади от строя. Но удар в главата можеше да остави Кип идиот, а това щеше да донесе на Ейрам изхвърляне от Черната гвардия завинаги.

Този път поне правилата помагаха на Кип.

След като не знаеше какво друго да направи, Ейрам отново изпердаши с палката Кип по гърба. По-силно.

Кип го погледна отдолу и се ухили. „Не знаеш ли какво съм аз?

Аз съм шибаната костенурка-мечок.“

Изрева и се надигна, докато Ейрам вдигаше ръка за нов замах. Улови китката му и натисна. Ейрам го удари с коляно в корема, но това само означаваше, че губи равновесие, още повече че Кип пъхна стъпало зад неговото.

Кип падна върху Ейрам, но го изтърва почти мигновено. Ейрам се изплъзна, озова се под мишницата на Кип и започна да го удря в бъбрека с юмруци. Кип се опита да се избута от земята, но някак си не можеше да намери опора. Зелен луксин държеше ръцете му стегнати.

— Спипах те, Кип! — зашепна Ейрам в ухото му. — Не те довършвам само за да не спрат боя. Стискам само колкото за да те накажа.

Прониза го болка, от която му беше трудно да мисли, невъзможно — да планира. Ейрам го остави да се изплъзне малко от хватката, а след това я стегна отново и се ухили свирепо.

Със стегнати зад гърба ръце, докато се превърташе настрани, Кип използва болката като удари на чук, за да втвърди волята му. Взря се в кристалите над тях, окъпа ги в зелена светлина… изстреля към тях камъчета, колкото може по-силно.

Юмрук се натресе в челюстта му и той се превъртя тежко на гръб. После нещо изпращя и зеленият кристал горе се пръсна, потопи ги в мрак и ги засипа с кристален дъжд. Кип не само беше разбил зеления филтър, но и огледалото зад него, което насочваше светлината към тренировъчното поле. От тълпата се разнесоха тревожни викове.

Кип беше готов за тъмнината… докато Ейрам не беше. Ейрам изтърва зеления луксин, с който стягаше като в белезници ръцете на Кип. Белезниците се счупиха и Кип се измъкна от хватката, замахна с лакът към главата на Ейрам и го перна отстрани в слепоочието.