Брент Уикс - Заслепяващият нож

Оттам можеше или да предизвика Кип, или да го подмине и да се бори с единайсети.

Може би щеше дори да се изкатери още нагоре, но това нямаше значение. Единствените, които можеха да се изкачат след като Плешивеца минеше, бяха двамата с по-нисък ранг, Ейрам и Бъчонката.

Всички борби на Бъчонката можеше да са срещу хора, които вече бяха загубили. И той също можеше да прескочи Кип.

След това щеше да тръгне Ейрам, който отново трябваше да се бие с вече загубили, докато не подмине Кип.

Ако Ерато не се беше издънила, четиримата приятели щяха да успеят да влязат в Черната гвардия.

Колкото повече Кип го оглеждаше, толкова по-гениално му се струваше. Ейрам, Плешивеца и Бъчонката имаха място в първата десетка. Дори Ерато беше близо. Един или двама от тях можеше да не извадят късмет и да стигнат до последното изпитание по-ниско, отколкото заслужаваха, но всички?

— Кип, изглеждаш все едно си сдъвкал лимон — каза Круксър.

Всички те, въпреки че приключваха ниско, бяха на места, от които все пак можеха да стигнат до Черната гвардия… и при това без дори да се борят помежду си или срещу Кип. Ако се бяха споразумели да го задържат извън класацията и се бяха групирали на тринайсето, четиринайсето и петнайсето, за да направят таван, над който да не може да се изкачи, споразумението щеше да е очевидно. Но това… това беше коварно.

По дяволите, бяха се подсигурили двайсето и деветнайсето място да предизвикат Кип, тъй че ако той загубеше, нямаше дори да им се наложи да се бият с него, за да го изхвърлят от състезанието, а дори да спечелеше срещу деветнайсети и двайсети, щеше да е изтощен и по-лесен за побеждаване.

— Това е заговор — каза тихо Кип. — И не им се налага дори да ме докоснат.

— Какво? — попита Круксър.

— Круксър, мога ли да спечеля срещу девети или единайсети?

Тея беше на десета позиция. Нямаше да излезе срещу нея.

— Всичко е възможно.

— Какво ще кажеш срещу Ейрам? — попита Кип.

— Не.

— Какво стана с „всичко е възможно“?

— Не всичко — отвърна Круксър.

— Кип, време е — подкани го треньорът. — Кого предизвикваш?

В един безумен миг зеленото в него поиска да предизвика Ейрам… въпреки че Ейрам беше на две места под него.

Това беше глупост. Кип все пак можеше да греши. Или други можеше да загубят. Не беше задължително да стане така, както го е предвидил.

— Кип, предизвикай мен — каза Тея.

Той мигновено осъзна какво има предвид. Щеше да го остави да спечели. Щеше да влезе. Въпросът е в това кого познаваш, а не колко си добър. Кип искаше да влезе с цялото си сърце. Щяха да го избутат. Но ако влезеше с измама, това щеше да зацапа всичко, което бе постигнал. Нямаше да е по-добър от Ейрам и приятелите му.

А ако двамата с Тея ги хванеха, че мамят — нещо, за което треньорите винаги следяха, когато в двубой влязат партньори, — щяха да изхвърлят и двамата. За него щеше да е унизително. За Тея щеше да е пълен провал.

И все пак тя беше предложила. Беше приятелка. Истинска приятелка. По-добра, отколкото той заслужаваше.

Кип пристъпи напред и предизвика единайсети номер, Риг.

— Кип! — каза Тея.

Той я пренебрегна. Изобщо не погледна към нея, след като влезе в кръга. Помоли за свръхвиолетов и син цвят. Риг получи червен и оранжев, но Кип знаеше, че с него е свършено. Червеното и оранжевото не помагаха в този вид тренировъчни битки, които правеха в Черната гвардия, защото нямаше безопасен начин да подпалиш противника. Обучението щеше естествено да е в ущърб на Риг, което означаваше, че е могъл да стигне толкова високо само защото е голям физически борец.

Едва когато Кип пристъпи в кръга, осъзна една още по-голяма своя грешка от това, че бе избрал Риг. Трябваше да заяви всичките си цветове. Вече нямаше нищо за губене. Целият смисъл в необявяването на цветовете беше за да може да ги използва в последния си двубой, а в припряната си глупост и фалшив героизъм беше изгърмял това си предимство. Тея се беше опитала да му го каже… но той бе помислил, че ще го похвали за благородството му или нещо такова.

Свирката изпищя и нещата тръгнаха точно както Кип очакваше. Риг налиташе бързо и разстройваше всеки опит на Кип да притегли и скоро двамата се вкопчиха един в друг. Риг се плъзна зад Кип: държеше лицето си наведено и отбиваше всяка атака, която Кип опиташе със син луксин, докато Кип не се изчерпа. След което Кип направи единственото, което можа да измисли: напълни устата и носа на Риг със свръхвиолет, докато стискаше ръцете му.