Брент Уикс - Заслепяващият нож

Но момчето не изпадна в паника, не се замята: изби свръхвиолетът с езика и зъбите си и на свой ред задави Кип.

И така, бъдещето на Кип вече не беше в ръцете му. Беше дванайсети от четиринайсет. Риг му помогна да стане.

— Добър опит беше, Трошач. Голям късмет, че влезе.

Но Кип знаеше, че вече е загубил.

Тап. Тап.

Захвърлен в катранената чернилка на стаята, Кип някак си знаеше къде е всяко нещо.

„Запаметих всичко в стаята.“

Тап. Тап. Тап. И вътре. Бум.

Кип? Нещо за Кип? Защо ми хрумна това? Криввам глава. Странно. Несъмнено палето спи на палубата, съвзема се.

Смъквам ръкавиците и се мъча да потисна гнева, който ме обзема при вида на ръцете ми.

Проклети да са. Проклети да са всички.

Тънки нишки червен луксин блещукат в тъмното, огнени жили през шлаката на кожата ми. Дръпвам качулката си.

Къде го крие момчето? Претърсих стаята му наел бях джебчии да сбутат и опипат тумбестото му тяло. Нищо.

Гневът се надига и свивам ръце в юмруци, стискам юмруци. Мога да усетя как стаята става по-ярка, по-гореща. Ще успея до Слънцеднев. По дяволите!

Сега ще отида и ще го намеря. Ще го пребия до смърт — бездруго е ранен, — ако се наложи. Може би е лудост.

Ръката ми е на вратата, преди да си спомня за ръкавиците и наметалото. Нахлузвам ръкавиците и изръмжавам на отражението на мъжа, изрисуван с червен пламък в огледалото. Смъквам качулката и излизам в коридора.

— Капитане!

Кип отиде при Тея и Круксър и им обясни конспиративната си теория, а след това наблюдаваха разиграването й, точно както го беше предвидил. Плешивеца се би и надви Югертен, след това се би и победи Тала и за миг Кип си помисли, че ще предизвика него — и да му даде нов шанс, — но вместо това Плешивеца му се усмихна презрително, предизвика единайсети номер и спечели.

Този бой за единайсетото място отне много от силите на Плешивеца обаче и той беше размазан от девети. Преподредиха се и след като Плешивеца вече беше единайсети, Кип беше изместен на тринайсето място.

След това излезе Бъчонката. Той също се би, както Кип беше очаквал, като прескочи Ейрам и се зае с бойци, които вече бяха отпаднали, а след това прескочи Кип, който плю в краката му. Бъчонката се добра до дванайсето и загуби от деветия.

Кип се изтъркаля до четиринайсето. Ейрам предизвика три места над него, петнайсето, което беше Ерато. Тя все едно вече беше вън, тъй че му отстъпи без бой.

Ейрам трябваше да спечели само още една битка и ако го направеше, Кип изпадаше. Ейрам отиде до перилото и заоглежда възможните си противници, застанал почти пред Кип.

— Страхливец — подхвърли му Кип. — Не си достатъчно умен, за да го измислиш. Кой го направи? Колко ти платиха да го направиш?

Лицето на Ейрам пламна от гняв за миг, но той бързо го скри.

— Измамник — каза Кип. — Какво си мислиш, че си някакъв съвременен Айрад ли? Айрад не е печелил пари за това, което е правил. Не е използвал отбор. В сравнение с него ти си говно. Ще ме прескочиш. Мен. Човека, когото си нает да спреш. Мислиш, че си най-добрият в класа, мислиш, че си по-добър от Круксър, но те е страх да се захванеш с мен.

— Имам да спечеля много двубои днес, Кип. Няма защо да се уморявам излишно…

— Значи боят с мен ще те изтощи? Мислех, че си удивителен. Айрад не се ли е бил с всеки в класа по пътя си нагоре? А ти дори няма да се биеш с един шишко на четиринайсето място. Легенда ще станеш ти, Ейрам. Ейрам Неготовия, така ще те наречем. Ейрам Без срам… — Хм, това се получи много добре. — Ейрам…

Ейрам плесна жетона си на пода пред него и изръмжа:

— Ще те убия!

И закрачи към центъра на кръга.

Круксър се озова до Кип на мига.

— Гениално! Значи, Кип, след заден ритник Ейрам обича да нанася страничен удар с юмрук в корема или лицето. Влага много сила, но ако успееш да се дръпнеш и после да му влезеш, ще е открит.

— Виждал съм го — отвърна Кип. — Просто не съм достатъчно бърз, за да се възползвам от това.

— Време е! — обяви треньор Фиск. — Излезте напред.

— Още нещо? — попита Кип. — Моля те.

— Бърз притеглящ е също така — каза Круксър. — Внимавай за това… обаче си късметлия, нали, Трошач?

— Голям.

— Трошач, напред или вън! — извика треньорът.

— Е, все пак е нещо — каза Круксър.

— Не казах, че е добър късмет.

Кип се обърна и закрачи към центъра на кръга. А след това видя най-лошото нещо на света. Вълна на разпознаване премина през събралите се черногвардейци и обучаеми, когато някой излезе пред редиците, за да гледа. Гавин. Гавин беше тук. Призмата Гавин Гайл бе дошъл лично, за да види изпитанието на сина си.