Брент Уикс - Заслепяващият нож

Тя изохка, но не спря. След като Кип се присви изгърбен, му нанесе няколко мълниеносни удара. После докопа ръката му и пробва обездвижваща хватка.

Кип налетя в нея и двамата паднаха, изящно като чифтосващи се костенурки.

Тифаир опита ножица с крака, но краката и не бяха достатъчно дълги, за да стегнат Кип около кръста. Кип се превъртя отгоре й и я натисна с цялата си тежест. Сграбчи едната й ръка с две ръце и след това просто легна върху лицето й.

Момичето се заизвива, изрита стъпалата си нагоре в опит да го смъкне от себе си, но не беше достатъчно силна. С другата си ръка посегна към топките на Кип, но той натисна с бедро и тя успя само да пъхне ръката си отдолу. Задърпа се да я освободи и не успя.

После изпадна в паника, понеже не можеше да вдиша, замаха безпомощно… и свирката отново изпищя.

Последваха оглушителни ръкопляскания и смях, щом Кип се изправи и й подаде ръка, но тя му се озъби злобно и профуча покрай него.

— Браво, шишко! — извика един от по-старите обучаеми.

Кип тръгна към мястото си в строя, вече уморен, и с изненада видя, че зад перилото го чака самият командир Железни.

О, слава на Оролам. След като Гавин се беше върнал, командирът щеше да влезе и да каже: „Трошача е специален случай. Той все едно е вътре.“ И Кип нямаше да трябва да минава през унижението да му скъсат задника от бой хора, които дори нямаше да влязат в Черната гвардия.

Както обикновено, дребосъците заприиждаха към него, но командирът ги изгледа навъсено и те се разпръснаха. Кип застана пред него. Командирът изглеждаше толкова напрегнат, че Кип преглътна.

— Мислиш, че вече е различно, защото той е тук ли? — попита командирът. Явно говореше за Гавин, но дори не погледна Кип. Сто на сто ги следяха. — Нищо не се е променило. Продължаваш да си сам — каза командирът. И си тръгна.

Кип облиза устни и каза на гърба му:

— Да, сър.

Беше с едно място нагоре. Погледна редицата. Все пак някакъв късмет, нали? Малко. Можеше да прескочи Бъчонката и Плешивеца и да се заеме с Югертен, на петнайсето място. Ако не друго, Югертен трябваше да е деветнайсети или двайсети. Кип имаше добър шанс, нали? Разбира се.

Взе жетона си за предизвикване, занесе го при Югертен и го постави на перилото пред момчето — то изобщо не изглеждаше изненадано.

Кип излезе бавно от кръга, за да си поеме дъх. Видя, че Тея се е намръщила замислено.

— Имаме много двубои днес, Трошач. Раздвижи се — подкани го треньор Фиск.

Югертен беше висок, но дългурест и непохватен и син монохром. Двамата заеха местата си, преценяваха се един друг мълчаливо. След това светлините угаснаха… и грейнаха отново, синя и зелена. Кип притегли зелено колкото може по-бързо, а Югертен се задоволи с това само да отстъпи назад и също притегли. Но когато Кип изстреля зелено кълбо, Югертен се сниши, а след миг се изправи, притеглил две т-палки. Кип никога не се беше бил с тези оръжия, но беше ясно, че Югертен ги владее. Развъртя ги в бърз кръг и връхлетя срещу Кип, за да не му остави време да притегли още нещо.

Кип изрита към крака му, но Югертен блокира, шибна го с т-палката по прасеца и го препъна. После пристъпи напред и заби с юмрук в корема му. Другият край на палката се изпъна пред юмрука му и мушна силно Кип под диафрагмата.

Кип се приведе напред, отклони последвалия удар с юмрук и той само забърса челюстта му, вместо да откъсне главата му, а Югертен загуби една от т-палките.

Пусна я и замахна отново с юмрук. Кип се помъчи да се задържи на крака, но не успя, падна и след миг Югертен се озова отгоре му, седна на гърдите му и започна да го души с останалата му палка.

Кип вдигна ръка пред шията си, по Югертен използваше двете си ръце и цялата си тежест, за да го притисне надолу. Кип продължаваше да се надява, че синьото ще се разбие. Синьото уж не трябваше да става за това, но не се разпадна. Кип замахна със свободната си ръка и удари Югертен по рамото. Замахна отново и го перна по челото. Нов удар с юмрук, по-слаб.

Светът започна да помръква, звезди избухнаха пред очите му. Не можеше да си поеме дъх. Беше се взрял в прожектора…

Изля порой от син луксин около цялата т-палка на Югертен. Намери печатите на палката и ги отвори. Палката се разпадна в облаче от креда и смола.

Останал без това, в което бе вложил цялата си тежест, Югертен залитна напред, натресе чело в челото на Кип и тялото му омекна.

Кип го претърколи настрани и се изправи.

Последваха ръкопляскания. Югертен само беше загубил съзнание, щеше да се оправи. Кип заобиколи и взе жетона му. Все още бронз, петнайсето място. На този жетон бе изобразен мъж, който посяга към два меча в ножници, кръстосани на гърба му.