Брент Уикс - Заслепяващият нож

Днешният ден беше всичко.

Когато тръгнаха към ринга, им връчиха жетони и треньор Фиск каза:

— Ако влезете в Черната гвардия, ще запазите жетона, който ще спечелите тази седмица. Жетона, който получите на последната клетва, ще пазите през целия си живот. — Свали каишката, която носеше на врата си, и им показа стар златен жетон с изписана на него четворка. — Тези с най-високите числа ще станат лейтенанти. Сега се стройте.

Кип зае мястото си в строя. Един по-голям обучаем започна да проверява всяко име по списъка и даваше златни жетони на първите четиринайсет, а на тези под тях — бронзови. На лицевата страна на всеки жетон имаше парийско число плюс стих от някакъв древен текст, който Кип не можеше да прочете. На обратната страна имаше боец, всеки с различен релеф на всеки жетон. Жетонът на Кип се оказа бронзов, с изсечен на него образ на жена, с размахан кривак към нея и с парийското осемнайсет на гърба.

Кип се обади:

— Сър, аз съм на петнайсето място, не на осемнайсето.

Целият кръг затихна. Не само новобранците, но всички останали обучаеми и черногвардейци. Никога не противоречиш на треньор. И наистина, треньор Фиск се намръщи.

— Не провери ли списъка? Вашата група не завърши вчера. Всички се сринахте три места надолу.

— Глупости! — изтърси Кип. И запуши устата си с ръка. Черногвардейците си държаха езика зад зъбите.

— Току-що загуби един цвят заради това, момче — каза треньор Фиск. — Ако държиш да кажеш още нещо, ще загубиш още. Искаш ли да го направиш?

Кип преглътна. Поклати глава.

— Смятате вчерашния ни бой за загуба? — Този път гласът беше на Круксър. Момчето пристъпи напред. — Видяхте ли как се би Трошача? Минахме през всичко заради него. Спечелихме. Между там, където бяхме, и мястото, където онзи кучи син уби Лусия, имаше само добри квартали. Съжалявам, сър, но Трошача е прав. Това са глупости. Ние направихме почти невъзможното…

— Круксър! Още си дребосък и ако си забравил мястото си, ще те изритам оттук на секундата — каза треньор Фиск. — Задачата ви беше да върнете парите в Хромария. Не го направихте. Никакви извинения. Провалихте се.

Кип никога не беше виждал Круксър ядосан, още по-малко разгневен, но сега момчето беше точно в това състояние. За миг Кип си помисли, че ще посегне на треньор Фиск. Трепет пробяга през тълпата като дръпната струна на псантрия. Всички тук бяха обучени да предвиждат насилието и всички виждаха едно и също. Но Кип пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Круксър.

— Оролам няма да позволи несправедливостта да устои за дълго, нали?

Круксър беше религиозен. Според Кип луксиатските баналности можеше да пренасочат вниманието на съученика му.

— Факт, който ще е добре да помним всички — каза Круксър. Тонът му беше сдържан, но очите му не се откъсваха от треньор Фиск. После Круксър се обърна.

— Тъй, кой е първият? — попита бързо Кип. „Масло върху водата, Кип, масло, което да заглади развълнуваната вода.“

Треньор Фиск го изгледа ядосано, след което изръмжа:

— Винсен! Ти си! Кого предизвикваш?

Винсен беше дванайсети между новобранците. Планински париец, но без обичайната за тях висока тънка фигура. Имаше доста тлъстина и беше един от по-младите дребосъци. Беше странен — понякога гениален, понякога — ужасно глупав. Според Тея следващата година щеше да е страховит. Тази година обаче шансовете му да се справи бяха ужасни. Не беше боец, от когото да те е страх. Кип изведнъж се намръщи, осъзнал, че всъщност описваше и себе си.

— Трошача — каза Винсен.

— Трошач — каза момчето, щом двамата тръгнаха към адския камък, — аз ще стоя на място и ще се опитам да притегля. Ще се проваля. Просто ме удари силно с една от онези твои зелени топки, нали? Изкарай ми въздуха. Приеми поражението ми.

— Какво? — попита Кип невярващо.

— Ще се постараеш да изглежда добре, нали?

След това треньор Фиск застана пред тях и попита:

— Цветове?

— Какво?

Кип имаше чувството, че вече не разбира нищо.

— Това е последният двубой — каза треньор Фиск. — Имате достъп до всичките си цветове. В предишните изпитания беше важно да се научите да се оправяте с добър и лош късмет, но искаме това днес да е честно изпитание на реалното ви бойно умение. Кип, знам, че притегли червено веднъж, но така и не го обяви.

— О, добре! — отвърна Кип. В разговорите си с Тея се бяха съгласили, че Кип трябва да запази полихромията си в тайна колкото може по-дълго. Разбира се, ако го пазеше в тайна прекалено дълго, просто щеше да загуби двубой, който е могъл да спечели. Обръщаш картата и играеш. — Мм, синьо и зелено ще е чудесно. — Възможно беше не всички да помнят какво беше станало преди няколко седмици в двубоя му с Феркуди, или да са помислили, че е било случайност.