Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Мъже след нас — каза Лусия. — Петима или шестима, на седемдесет крачки.

Кип се обърна и веднага се почувства глупаво, че го направи. Вече знаеха, че той знае. Глупаво!

— Кип? Познаваш ли този квартал? — попита Круксър.

— Съжалявам, не.

— Някой друг? — попита Круксър. — Ако да, казвайте.

— Аз съм идвал тук — каза Ейрам. — Мисля, че мога… След мен.

Преведе ги през няколко благословено безопасни карета и Кип започна да си мисли, че може и да успеят да се приберат без повече боеве.

След това завиха на един ъгъл. Това, което изглеждаше, че ще ги изведе на открита широка улица, се оказа запушено с порта и вериги. Имаха само два пътя: тясната улица, по която бяха дошли, и една задна уличка между къщите. В уличката имаше поне двайсет мъже. Ейрам изруга.

— Някой да предпочита да падне с три места? — попита Кип.

Никой не отвърна. Това значеше „не“. Не и толкова близо до целта. Щяха да понесат боя, ако се наложеше, но никой от тях нямаше просто да се предаде.

Кип пристъпи напред.

— Полукръг — каза Круксър. — Аз взимам върха. Кип, след това ти заставаш на онзи камък, би трябвало да можеш да притеглят, докато ние се бием. Останалите, не пускайте никого в средата на полукръга.

Престроиха се, докато Кип мобилизираше волята си. Мъжете в уличката вече тичаха към тях, ограничени в тясното пространство. Кип не знаеше какво ще направи, докато не притегли голямата зелена топка в юмрука си. Беше глупаво. Ако имаше повече практика, сигурно щеше да измисли сто по-добри начина, но нямаше. Знаеше как да направи това добре. Беше невежото момче от Тирея, което не знаеше нищо по-добро. Щеше да им покаже.

Топката се изду, по-голяма от главата му, и Кип изпъна ръцете си напред с рев.

Зелената луксинова топка се изстреля напред на нивото на гърдите. Този път поне Кип не падна по задник от отката. В тясната уличка мъжете нямаше къде да се прикрият. Топката перна един от първите и след това започна да рикошира. Петима, десетима паднаха, докато останалите изскочиха в откритото пространство.

Кип протегна другата си ръка и събра синьото в една точка, готов да стреля.

Не можеш да ги убиеш! Синята разумност се вряза в дивотата на зеленото и Кип се поколеба. Почти изгуби концентрацията си, а синьото — напълно, но се овладя. Изстреля малки сини топчета по връхлитащите мъже, ниско в краката им. Един се опита да прескочи куршума, спъна се и падна по очи. Други бяха поразени в коленете и топчетата се пръснаха и изхвърлиха стъклени парчета през дрехите им.

Това се оказа твърде много за простите улични бандити. Когато навлязоха в обхвата, в който притеглянето на Кип щеше да е безполезно и числеността им щеше да им донесе победата, двама от нападателите се разколебаха. Бандитите побягнаха, без дори да спрат да помогнат на ранените си.

Кип припряно си сложи зелените си очила — глупаво! Беше забравил да си ги сложи по време на боя! — и притегли още зелено. Сътвори нова зелена топка и просто я задържа в ръце, като се стараеше да изглежда заплашително.

Ранените заотстъпваха, но надолу по уличката в полумрака между сградите Кип видя една слаба фигура, стоеше сама. Вдигаше нещо и надничаше покрай тътрещите се по уличката ранени.

— Кип — каза Лусия и го плесна по рамото. Усмихваше се широко, дяволито и радостно. — Ти си възхитителен! Това беше най-доброто…

В дъното на уличката нещо за миг блесна, последвано от облаче бял дим тъкмо когато Лусия пристъпи в полезрението му.

Нещо топло плисна в лицето на Кип, замъгли гледката му и той загуби зеленото. Лусия залитна към него, тежко, и докато го блъскаше — за част от секундата, — той осъзна, че нещо ужасно не е наред.

Паднаха заедно. Кип я улови и тя остана в ръцете му. Половината й шия бе откъсната от куршум на мускет, тялото й все още не съзнаваше, че смъртта е безвъзвратна, и бликаше кръв, кръв, кръв…

Не помръднаха. Някой изпищя. За първи път дори Круксър не знаеше какво да направи. Издърпа отчаяно Лусия от ръцете на Кип и я задържа в прегръдката си.

След две минути черногвардейците пристигнаха. След това имаше заповеди, разпити, въпроси, на които Кип отговаряше изтръпнал. Черногвардейци, снабдени с най-смътното описание, затичаха да се опитат да заловят убиеца. Кип стоеше замаян. Някой му беше дал кърпа и той изтри повечето кръв от лицето си. Все още държеше окървавената кърпа и не знаеше какво да прави.

Погледна Круксър, който още прегръщаше тялото на Лусия и плачеше, и разбра, че я е обичал.