Брент Уикс - Заслепяващият нож

По-голямото момче му подаде сините си очила. Кип задържа първо своите зелени на очите си и се загледа в боядисаните в бяло здания по пътя напред. Избута зеления луксин от дясната си страна, притегли от синия и го задържа в лявата си ръка.

Не беше подготвен за това, което му причини. Спокойната и хладна рационалност на синьото удари нервността на зеленото като връхлитащи една в друга конни редици.

— Круксър, ти водиш, поеми го — каза Кип.

Мигаше бързо и тръскаше глава. Слепоочията му се бяха стегнали на възли, за миг главата му щеше да се пръсне от болка. С усилие на волята се опита да отдели двата луксина вътре в себе си.

Уличката напред потъмня — петима мъже изведнъж се появиха и я преградиха. Бяха въоръжени с тояги и вериги. Дребосъците се струпаха около Кип и блокираха коридорите му за стрелба.

— Разкарайте се или ви отидоха главите! — извика Круксър, без да спира. Преградилите уличката биячи не мръднаха.

— Едно и две! — извика Круксър, обявяваше целите си.

— Четири! — каза Лусия.

— Три! — викна Ейрам.

— Пет! — заяви Тея.

Което, разбира се, остави Кип без работа.

Едно беше най-едрият, дебел космат тип, който беше заел средата на уличката. Стоеше разкрачен, вдигнал глава и уверен, че тези дечица ще забавят. Сигурно тежеше поне два пъти колкото Кип. Надигна тоягата си.

Круксър ускори в последната секунда, завъртя се да изпълни страничен ритник, лявото стъпало мина зад дясното, а после дясното заби с невероятна сила. Беше труден ритник дори за изпълнение от място, но силата му нямаше равна. Кип никога не беше виждал някой да го изпълни на бегом.

Но ритникът се оказа красив. Улучи дебелия в средата на гърдите, надигна от земята цялото месесто туловище и го запокити назад все едно го удари гюле. Тоягата му отхвърча настрани и се завъртя във въздуха, а Круксър вече се разгъваше отново. Въртящ заден ритник, висок и без усилие, петата му се натресе в шията на номер две… и той рухна, като се усука във веригата си.

Тея забави, преди да стигне до мършавия си противник, но реагира почти толкова бързо, като имитира замахване с юмрук към лицето на мъжа, след което го изрита в слабините. Когато той се преви от болка, лицето му се натресе във вдигащото й се коляно.

Лусия се опита да влезе в бой със своя обект, но мъжът беше повече притеснен от Круксър. Круксър прихвана тоягата му с кръстосан блок, след което смъкна ръцете си надолу, за да го сграбчи. Но типът издърпа ръцете си назад твърде бързо и успя да задържи тоягата.

Круксър обаче го изрита в пищяла и мъжът рухна. След миг Круксър беше отгоре му, с едното стъпало оплетено в крака му, а с другото — на коляното му. Можеше да го осакати за миг само с изместване на тежестта си.

Вместо да го направи се огледа как се справят останалите. Кип дори не беше видял как Ейрам се бе оправил с противника си, но мъжът беше паднал. Никой от бандитите не изглеждаше във форма за още бой.

Круксър се ухили, подивял, ликуващ, чаровен. Приличаше на момче, което не може да повярва, че обучението му наистина върши работа. Че е станало това, което винаги се е надявал да стане. Беше невинно изражение, знаеше Кип. Сякаш пропаст се отвори между него и по-голямото момче. Круксър беше обучаващ се воин, но все още не беше воин. Щеше да стане чудесен воин, но също така беше добър човек. Нямаше да загуби великолепието си, но щеше да изгуби тази радост, когато видеше да се пръскат глави, когато започнеше да гледа как приятелите му се гърчат с разпрани кореми, когато чуеше как враговете му скимтят и треперят, докато издъхват твърде бавно.

— Да тръгваме! — подкани ги Круксър. — Лусия, следващия път пазиш тила.

— Дайте ми коридор за стрелба следващия път — каза Кип. — Имам луксин.

Продължиха на бегом. Кип вече се изморяваше, но съзнаваше, че само допреди няколко месеца изобщо нямаше да може да пробяга толкова много. Сега успяваше да не изостава от другите. Все пак щеше първи да се умори и първи да спре — но все още не спираше.

На следващото каре зърнаха група от може би десетина мъже, които се опитаха да ги пресрещнат, а след това спряха и изругаха, щом отделението зави и навлезе в илитийския квартал.

Колкото и да беше невероятно, минаха през илитийските зони без неприятности. Кип предположи, че тукашните банди все още не са чули за тях.

Не минаха през пазара обаче. Стражите там, които щяха да се ядосат на преминаващи въоръжени банди, щяха също толкова да се ядосат на няколко хлапета, които, изглежда, можеха да причинят неприятности. Тъй че Круксър отново ги поведе на юг.