Брент Уикс - Заслепяващият нож

— И сред кого си го разпространил? Сред мишките? Ти не излизаш от тази стая.

— Мислиш ме за беззъб, понеже съм стар ли? — попита Андрос Гайл.

„Общо взето хората губят зъбите си тогава.“

— Мисля, че ми се противопоставяш не за друго, а просто за да покажеш, че можеш. И това ме ядосва, както щеше да ядосва и теб, ако беше на мое място.

— Ти си едно глупаво, глупаво момче. От колко време вече те насочвам? Кога съм правил нещо без причина?

Гавин мълчеше.

— Ще се ожениш, Гавин. До седмица. Решил съм да…

— Ти ли прати онова момиче?

— Моля?

— Ти ли прати Ана Джорвис в стаята ми?

— Онази глупава повлекана или се е опитвала да те съблазни, за да спаси шанса на фамилията си да спечели брака с теб — за което вече ти казах, че няма да стане, — или… — Андрос Гайл сви рамене. — Или наистина е била убийца. Чух слух, че Орденът наема млади момичета. Или може би просто си е помислила, че най-сетне ще се покориш на момичешките й страсти, което, както чух, си направил, нали?

— Помислих… — Не. Нямаше да каже на баща си с коя е спал или с коя е искал да спи.

— Ха! Всички котки са сиви в тъмното, нали? — След като Гавин не реагира, Червения заяви: — Тизис Маларгос, за нея ще се ожениш. Една седмица. Не е идеална, но иде война и всеки, който има значение, е тук. Все едно, ще ми спести цяло състояние. И ни трябват съюзници, ужасно. Защо я хвърли през проклетото перило все пак?

— Беше злополука — изсумтя Гавин.

Червения се отпусна в стола си. На лицето му се изписа пълен триумф.

— Значи все пак си я хвърлил.

Каза го все едно е нова информация. Гавин изруга. Ругаенето беше безопасно.

— Как се добра до черногвардейците? Как ги накара да излъжат за теб? Самият аз се опитах да купя онези момчета… твои ли бяха вече? — попита Андрос Гайл.

Бяха излъгали за него. Гавин и Джил Грейлинг бяха излъгали за него.

— Доста добра лъжа при това: ти, разгневен, че са те измамили, крещиш. Тя изпада в паника. Скача. Ти се самообвиняваш и бягаш. Няма да смали враждебността на Джорвис, но ти спестява дискредитиране, а и има твърде много свидетели, които може да бъдат накарани да се закълнат, че е скочила от някой по-нисък балкон. Което ни връща на въпроса за необходимостта от съюзници.

Тежестта на тази добронамереност бе като удар с юмрук в лицето му. Напълно неочаквана и напълно незаслужена. Ана беше глупачка, но не заслужаваше смърт, а Гавин я беше убил. Милостиви Оролам!

Пое си дълбоко дъх. Взе тези чувства, скъта ги и ги отдели настрана. „По-късно ще скърбя за теб, Ана, и ще възмездя фамилията ти, проклета блуднице. Съжалявам.“

Днес щеше да е изпитание. Ако успееше да се справи още пет минути с баща си, щеше да се справи днес. Ако се справеше днес, можеше да живее още месец. Преживееше ли месец, и година беше възможно.

— Не — каза Гавин.

— И следващия път, в името на Оролам, какво ще кажеш за малко самоконтрол?

— Самоконтролът е за тези, които не могат да контролират други — отвърна Гавин. После осъзна кой го е научил на това — този мрачно усмихващ се мъж срещу него. — Отговорът е не.

— Ти като че ли си обладан от погрешното допускане, че ти давам избор — каза Андрос Гайл.

— Няма грешка. Не. — Гавин задържа тона си равен, вежлив, твърд.

— Ако избереш да не ми се подчиниш, избираш да се откажа от теб.

Заплахата буквално отне дъха на Гавин.

— Мислиш, че не мога ли? Мислиш, че понеже си единственото ми дете, няма да го направя? Не съм прекалено стар, за да имам други деца, знаеш ли. Майка ти беше тази, която не можеше, след Севастиан. Ако ти не се ожениш за Тизис Маларгос, ще го направя аз. Съвсем просто. Не знам дали ще й е по-омразно да се омъжи за мен, отколкото за теб. Няма значение. Тя е лоялно момиче. Лоялно към фамилията си. Практично. Ще направи каквото трябва да направи. Пример, който би било добре да последваш.

— Значи нямаш нужда от мен? — каза Гавин. — Аз съм Призмата. Мислиш, че ще ми е трудно да намеря пари? Мислиш, че нещо ще ми липсва? Наистина ли искаш да започнеш борба с мен?

— Да започна? Ако не беше толкова зает с чукането на онова момиченце, щеше да си забелязал, че вече сме я започнали.

— Какво си направил? — попита Гавин.

— Теб направих, момче. Във всяко отношение. — Андрос Гайл се отпусна на възглавничките на стола си. — Искаш да ми се противопоставиш? Погледни това, което обичаш.

— Чух, че бесовете използвали адски хрътки — каза Феркуди. — В Аташ.

— А аз чух, че Вечният пламък в Аташ горял яркосин цели два месеца! — каза Югертен.