Брент Уикс - Заслепяващият нож

Все едно ги натопиха в студена вода. Безгрижността и чудото на предишния миг бяха пометени.

— Можем да очакваме, че бандите са чули за упражнението предната седмица, и можем да очакваме, че очакват с нетърпение да ви ударят отново. Ето каква е обстановката. Ще бъдете в екипи по шестима. Петима от вас са черногвардейци, един от вас е Цвят. Тези от вас, които са черногвардейци, нямат право да притеглят. Вашият Цвят няма право да се бие. Цветът ще носи кесия с четирийсет данара. Достатъчно, за да ви създаде някои сериозни проблеми, но не достатъчно, за да предизвика безредици. Надяваме се. По-старите класове и няколко пълни черногвардейци ще бъдат по маршрута. Ако ви потрябва помощ, можете да я повикате и те ще дойдат. Ако извикате помощ, се проваляте и целият ви екип пада с три места, но да си черногвардеец означава да знаеш кога да свириш отбой. Започвате оттук, изпитанието свършва, когато минете по Стеблото на лилията. Ясно ли е?

Дребосъците закимаха.

— Първите, Тея и Кип, Круксър и Лусия, Ейрам и Ерато. Кип, ти си Цветът.

— Защо пък Кип трябва да е Цветът? — попита Ейрам. Малък кучи син.

Треньор Фиск стегна челюсти за миг, а после рече:

— Защото е бавен. Без да смятаме сегашната ни Призма, обикновено човекът, когото охранявате, е по-стар, по-бавен и по-лош боец от вас. Част от работата ни е да се справим с това и да ги защитим въпреки слабостта им. Достатъчно добре ли е това за теб, Ейрам, или трябва да ти се обяснява още?

Ейрам се намръщи и извърна очи.

Не беше лош екип, помисли си Кип. От двайсетте и един все още останали дребосъци Круксър беше на първото място, Тея беше на седмото, Ейрам беше на единайсето, но заслужаваше да е в първата петица, а Ерато беше на девето, но заслужаваше да е някъде на петнайсето. Кип беше петнайсети… и заслужаваше да е някъде двайсет и трети, но това настрана. Партньорката на Круксър, Лусия, беше двайсет и първа по ранг. Беше умна, хубава и харесвана, с къса къдрава коса и спираща сърцето усмивка, но не беше кой знае какъв боец. Никакви инстинкти на убиец. Колкото и допълнителни тренировки да правеше Круксър с нея, най-вероятно щеше да отпадне на последното изпитание следващата седмица.

— Кип — каза Круксър. — Имаш ли някакъв съвет?

Кип го погледна стъписано. Круксър беше хиляда пъти повече мъж от него, защо ще го пита за съвет?

— Няма, разбира се. Това, че е Гайл, не значи, че има и наполовина мозък колкото баща си — каза Ейрам.

— Три карета на север и пет карета нагоре, и оттам тръгваме — каза бързо Кип, изчервен.

— Не е много прав маршрутът, Кип — каза Круксър.

— Не е прав? По-крив не може и да бъде — подхвърли Ерато. — Не искам да съм в тия съборетини по-дълго, отколкото трябва.

Треньор Фиск връчи кесията с монети на Кип.

— Тръгнете, когато сте готови.

Всички подстъпи към участъка между къщите и крепостната стена бяха тъмни и тесни. Мъже имаше навсякъде и нямаше как да се разбере чии любопитни очи са враждебни. Кип не видя деца, а и жените бяха малко. Това сигурно означаваше, че хората тук знаят, че идва беда.

— Да тръгваме — каза Ейрам. — Право на юг и можем да отцепим по главните улици само на няколко карета. Хайде!

— Проблемът не е разстоянието — каза Кип.

— Кип, трябва да ми дадеш по-сериозна причина от това — каза Круксър. — Трябва да действаме. Колкото повече изчакваме, повече време даваме на…

— Те са прави, Кип — каза Тея. — Трябва просто да пробягаме няколко карета.

— Аз съм с Ейрам — каза Круксър. — Да тръгваме! Клиновидна формация, не пускайте никого на ръка разстояние от Кип!

Задърпаха Кип на бегом, но той изведнъж спря и заяви:

— Аз съм Цветът.

— Това го разбрахме — каза Ейрам. — Не ставай лесна мишена обаче.

— Две карета, две! — каза Круксър.

— Можем да го носим — предложи Лусия.

— Ще трябва да се откажем поне от двама бойци за това.

Кип беше Цветът. Те бяха охраната му. Трябваше да го защитават. Беше съвсем просто. Не беше въпросът кой е най-добрият или най-умният, или кой е с най-висок ранг, въпросът беше кой има власт. И това беше Кип. Той не само имаше власт, а беше прав.

Тъй че се обърна и побягна в другата посока.

Последваха го ругатни — достатъчно мръсни, за да се изчерви, но той не слушаше. След няколко мига отново го бяха обкръжили. Пробягаха покрай изумения треньор Фиск и останалите дребосъци.

— Бандите са проблемът — каза Кип, след като го догониха. — Първият ни проблем са тирейските банди. Сечем три карета на север и ще се прехвърлим в илитийския квартал. Тогава можем да тръгнем през пазарите, където стражите не ги интересува откъде си, просто не искат там да минават големи въоръжени банди. Промушваме се между териториите на бандите и те ще трябва да се притесняват едни от други, вместо да се занимават с нас. — Запъхтя се. Трудно беше да говори, докато тичаше. — Круксър, дай ми очилата си!