Брент Уикс - Заслепяващият нож

Беше длъгнесто момче и с нисък ранг. Никой не му обръщаше много внимание.

— Всеки може да накара един огън да гори синьо — каза Феркуди. — Говоря за адски хрътки!

Дребосъците вървяха заедно на поредната тренировка в реални условия. Все още не знаеха никакви подробности, но след като се успа, Кип едва успя да ги догони, преди да навлязат в наистина лошите квартали.

— Горящи кучета, направени от луксин? — попита Тея недоверчиво. Докато вървяха по все по-стесняващите се улици към Овърхил, Кип се опитваше да разбере кой ги наблюдава.

— Адските хрътки са мит, Ферк — каза Танер.

— Мъжът, който ми го каза, не би излъгал — отвърна Феркуди.

— Мисли, тъпако, ти си притеглящ — каза Танер. — Как би могъл изобщо да очакваш такова нещо? Би могъл да направиш статуя на куче от червен луксин, но няма да прави нищо, нали?

— Ами, не знам. Предполагам, че не — отвърна Феркуди.

— Не са направени от луксин — намеси се кротко друг глас. — Но са истински.

Беше треньор Фиск.

Момчетата се смълчаха и се спогледаха.

— Бесовете вкарват червен луксин в козината и кожата на куче. Правят го за упражняване, преди да го опитат върху себе си. Много жестоко е, и е още по-лошо, когато ги подпалят. Но съм го виждал. Видях как командир Железни уби едно такова, когато прочиствахме бесовете от Войната на Лъжепризмата.

Почитта им към командир Железни скочи още няколко стъпала нагоре по стълбата към чистото обожание.

— Но едно запалено куче няма ли също толкова вероятно да убие човека, който го пуска, както врага на този човек? — попита Кип. — Според мен ще е просто лудост.

— По дяволите, Трошач — изсумтя треньор Фиск. — Пак ти, нали?

— Какво? — попита Кип. Още не беше свикнал да го наричат Трошача.

Но треньорът замълча, щом влязоха в малкия площад и подминаха мръсни търговци, които ги гледаха с открита враждебност. Това беше тирейски квартал, но хората тук не виждаха тиреец, когато погледнеха Кип, виждаха само едно черногвардейско пале.

Щом минаха площада и навлязоха в следващата улица, треньор Фиск рече:

— Има видове притегляне, за които не говорим много с по-млади притеглящи, защото и бездруго губим мнозина от вас, а всеки си мисли, че е специален, и опитва нещата, които ви казваме да не опитвате. Но всички вие ще ставате воини, и то може би по-скоро, отколкото би ни се искало, тъй че си струва да знаете как точно стоят нещата.

Дори да не беше привлякъл вниманието на всички преди малко, сега го направи. Класът се струпа около него, поглъщайки всяка дума.

— Трошача е прав. Запалите ли едно куче, ще полудее. Но притеглянето се свежда до Воля. Знаете, че използваме Воля за всичко, което притегляме, че Волята може да покрие грешките, които правим в нагласянето на вълновите дължини. Много са теориите как действа това всъщност, но основното е, че можете да вложите собствената си Воля в работата си.

— Големи?! — каза едно момиче.

Треньор Фиск направи гримаса.

— Почти невъзможни са. — Като че ли съжаляваше, че е почнал този разговор. Погледна момичето, което беше казало „големи“.

— Ти си син монохром, Тамера. Ако направиш голем, той просто ще си седи в хармоничната си синева. Един зелен голем би бил напълно неконтролируем, както се е доказвало десетки пъти. Отхвърлят правила и власт до такава степен, че убиват глупавите притеглящи, които са ги създали. Така че трябва да си поне бихром, за да опиташ изобщо да създадеш голем, и до голяма степен те винаги се оказват ужасно сбъркани. Важното е, за текущия въпрос, че можеш да хвърлиш собствената си воля върху живо същество — в този случай кучета. Обикновено тези, които са разбили халото — или се канят да го направят, — експериментират първо над животни, за да видят как биха могли успешно да променят собствените си тела. Адските хрътки са една пермутация на това.

— Пермутация ли? — попита някой.

— Вариант! — сопна му се Феркуди. — И мълчи.

После Фиск продължи с неохота:

— Насищаш едно куче с много червен луксин, вкарваш в него достатъчно от волята си, караш го да затича към враговете ти и го запалваш. Болезнена и ужасна смърт. Вият от болка и гняв и са насъскани да нападат дори когато са толкова погълнати от пламъци, че не можеш да повярваш, че все още ще се движат. Ако някога се озовете срещу такова куче, първо му откъсвате краката, а после главата. Обикновено върши работа.

— Обикновено? — попита слисано Феркуди.

— Стига за това — каза треньор Фиск. — Днес си търсим белята. Както и преди, трябва да знаете, че много от вас може да не се върнат от днешното упражнение. От тези, които се върнат, някои може да се върнат осакатени. Може да бъдете изритани от Черната гвардия преди дори да сте влезли, дребосъци, и не по ваша вина при това.