Брент Уикс - Заслепяващият нож

Тя зарита, замаха с ръце, закрещя, но тренировката не й помогна много. Бяха десетина, всичките едри, и бяха затворили всякакъв път за бягство. Бързината й не помагаше, както бе паднала. Опитът й с оръжията не вършеше нищо, след като оръжията й бяха изтръгнати.

Яростта й бе подронена от унижението и страха. Беше черногвардейка. Как можеше да позволи да я изненадат? Как можеше да е толкова уплашена? Опита се да удари с юмрук, опита се да изрита, но ръцете и краката й бяха затиснати. Замята се. Нечий крак я улучи в бъбрека. Черни звезди изригнаха в бели небеса. Не трябваше да е уплашена. Хората трябваше да се боят от нея. Нечие лице се надвеси над нейното, каза нещо, а тя шибна с глава напред и разби носа му, кръвта му я оплиска цялата. Изви нечия ръка и прекърши лакът. След това главата й се блъсна в каменната настилка от удар, който така и не видя. После всички чувства заглъхнаха, понеже съзнанието се изплъзна от хватката й… а ударите продължаваха и продължаваха, и продължаваха.

— Черногвардейци загиват. Смъртта е наш спътник — обърна се командир Железни към дребосъците в една от малките им сгради за обучение. — Вчера една от нашите загина. Лусия.

Оставащите двайсет дребосъци бяха получили свободна от дежурства нощ след смъртта на Лусия, но им бяха казали да са строени тук веднага на разсъмване, или ще бъдат изхвърлени. Всички бяха дошли.

— Лусия имаше малък шанс да успее да влезе сред нас. — Командирът помълча, докато думите му попият в главите им. — Това е така. Под суровата светлина на смъртта някои хора лъжат. Лъжат, защото се боят от смъртта и се боят, че когато те умрат, други хора ще изрекат истината за тях. Нашето предизвикателство е да живеем така, че истината да не ни смущава. Лусия не беше голям боец, но беше смела и доблестна и не заслужаваше да бъде убита от някакъв страхливец с мускет. Ние ще го намерим. Вече го търсим. И когато го намерим, ще го убием. Междувременно имаме работа. Ние сме Черната гвардия. Винаги имаме работа. Треньор?

Треньор Фиск излезе пред класа, но Кип погледна Круксър. Лицето на момчето беше като от желязо.

— Войната ще е вашият учител — каза треньор Фиск. — Отиваме на война. Както някои от вас може би знаят, Спектърът е решил да ни изпрати да защитим Ру. Виждахме, че това иде. Е, вече дойде. Бяхме планирали да имаме още две седмици тренировка, преди да изберем обучаемите от вашия клас. Особено след като Лусия беше убита. Но черногвардейците не стоят на място. И толкова по-добре впрочем. Финалният кръг на изпитанието е днес. Знам, че някои от вас може да са пострадали вчера. Съжалявам. Тежко е. Класът ви е сведен до двайсет. Четиринайсет ще станат обучаеми черногвардейци.

Помълча.

— Онези от вас, които бъдат отрязани, могат да опитат отново следващия сезон. И се надявам да го направите. Въпреки че взимаме два пъти повече новопосветени от обичайното, това беше неочаквано добър клас. Шансовете ви да минете следващия път са много добри. Ще бъдете поставени на върха на този клас, над наследствените. — Фиск се намръщи. — Сега всички, към полигона, бегом!

Когато стигнаха на бегом в колона, Кип видя, че има над две хиляди зрители, готови да ги гледат. От тях може би само една трета бяха пълни черногвардейци или черногвардейски обучаеми в годините пред неговия клас.

Осъзна, че не се е задъхал от бягането. Беше все още много далече от физическата форма на най-добрите ученици, но ставаше по-силен. Бавно.

Също така се радваше, че както му беше казала Тея днес, това вероятно щеше да е последното изпитание. Беше успял да скрие кинжала в тренировъчното помещение на Призмата, така че не се налагаше да го носи на глезена си. А там нямаше да влезе никой.

Заеха местата си както винаги и треньор Фиск застана пред тях, за да им съобщи правилата.

— Един цвят, вие избирате кой. Без очила. Без оръжия. Както и преди, можете да предизвикате на двубой три места над вас. Печелите жетона на победителя и можете да предизвикате отново. Тези на дъното предизвикват първи. Милост или в безсъзнание, както аз преценя. Знаем, че искате да спечелите и че за някои от вас всичко зависи от тези битки, но всеки, който осакати противник по време на изпита, ще бъде изхвърлен. Разбрано?

— Да, сър — отвърнаха дребосъците едновременно.

Въздухът бе натежал като пред гръмотевична буря. Това изпитание отделяше дребосъците от черногвардейците. Дори да бъдеха изхвърлени или ранени преди финалните клетви, ако днес се справеха, щяха завинаги да носят този рядък почетен знак: черногвардеец. Договорите на издържалите днешното изпитание ученици роби щяха да бъдат прибрани в хранилището на Хромария. Никаква намеса нямаше да се допусне в обучението им, докато не бъдат изхвърлени или не застанат да положат окончателните си клетви и цената им да бъде платена от самия Хромарий. Цената щеше да направи господарите им богати, но самата продажба не беше доброволна. Щяха мигновено да преминат в друга класа. Щяха, разбира се, все пак да дължат подчинение на Черната гвардия и щяха да служат до уволнение. Но дори един роб черногвардеец беше черногвардеец. Вътрешно нямаше никаква разлика в задължения или привилегии: жена от сто поколения благородници като Карис Белодъб служеше точно по същия график като Пан Харл, чиито предци бяха роби осем от последните десет поколения.