Брент Уикс - Заслепяващият нож

Кадифена каишка, държана само от чувството на Самит за чест, за дълг. Да, това беше в стила на лейди Гайл. Беше деликатна Оранжева, но Оранжева все пак.

Самит продължи. Гласът й бе мрачен и монотонен все едно я водеше към собствената й смърт.

— Тя каза, че просто иска да защити сина си, и аз й повярвах. Той е Призмата, така че реших, че двете следваме една и съща цел. Не беше всъщност измяна, нали? В сърцето си знаех, че не беше така, поради което ти го казвам сега. Но не мога да понеса да го кажа на командир Железни. Не мога да понеса да видя разочарованието в очите му. Все едно, последното задължение, което тя ми повери, беше това: каза, че след като умре, трябва да ти дам тази бележка.

И подаде на Карис малка бележка на лист с печата на лейди Гайл.

— Не я обвинявам, знаеш ли — каза Самит. — Може да ме е унищожила, но не ставаше въпрос за мен. Не беше дори за защита на семейството й. Тя правеше каквото правеше за Седемте сатрапии. Понякога трябва да се правят жертви и обикновено плащаме ние, дребните хора, и не винаги разбираме защо. Докато бях млада, мразех това, но вече се примирих. Просто така е устроен светът. — Покашля се отново и стана. — Аз, ъъ… ще те изчакам навън.

— Проклятие, Сами. Защо просто не остави бележката на леглото ми?

— Тайните ме прояждаха отвътре. Не мога да живея така, Карис. Вече не.

Карис разтърка слепоочията си. Черната гвардия не можеше да загуби толкова хладнокръвна жена като Самит. Дори и в нормални обстоятелства, а определено не и сега, не и след като бяха загубили толкова много при Гаристън. Отвори писмото.

Изписано с красивия почерк на лейди Гайл, то гласеше:

Дазен те обича, Карис. Винаги те е обичал. Ако вече си съпоставяла неговите думи с истината, моля те, отдели време и го попитай какво наистина се случи в имението на фамилията ти. Знам, че не искаш да чуеш това, но една утешителна лъжа тровеше целия ти живот и лъжата е тази: че братята ти бяха невинни в трагедията, която унищожи семейството ти. Не бяха.

Все едно я удариха с юмрук в корема. Карис задиша учестено и продължи да чете. Лейди Гайл не само признаваше, че Гавин не е Гавин, тя продължаваше оттам, за да съобщи на Карис неща, които тя не знаеше. И може би не искаше да знае.

Твоята слугиня Галея издаде приставането ти на твоите братя. Те поставиха капан в имението и примамиха Дазен да влезе в него. Бяха затворили всички врати с вериги и имаха източници само на червена светлина, понеже знаеха, че той не е притеглящ червено. Само той излезе, Карис. И може би той подпали огньовете, но не той затвори вратите. Не желая да говоря лошо за мъртвите, Карис, но за пролятата кръв онази нощ не е виновен Дазен.

Разбира се, не може лесно да се разбере какво всъщност се е случило там. През годините пращах няколко души да се опитат деликатно да те запознаят с темата. Ти отхвърляше всяко обсъждане. Моля, извини ме за непохватните опити да се примирим.

Скъпото ми дете, Дазен, мислеше, че си се влюбила в Гавин и че затова си се сгодила за него. Мислеше, че никога няма да му простиш за онова, което според теб бе направил той. След Разцепената скала го подканих да се ожени за теб бързо, преди Андрос да може да се намеси. Той отказа, Карис. Каза, че би могъл да убие брат си и би могъл да излъже целия свят, но че единственото нещо, което няма да направи никога, е да вземе в леглото си жена, която е обичала брат му. Не би могъл да те излъже. Този глупак развали годежа си с теб, защото те обичаше.

На Карис й призля. Не можеше да спре да чете.

И все още те обича, Карис. Повярвай ми, накрая загубих надежда и го подканях да се ожени за други жени, но той така и не можа да те изхвърли от сърцето ти. Моля те, прости му, дете, и моля те, прости и на мен също. Като записвам тези истини, оставям семейството си в твои ръце. Можеш да унищожиш Дазен, ако така пожелаеш, и това ще бъде доказателство. Не бих поверила на никой друг такава власт над сина ми, но не виждам друг начин. Съжалявам само, че нямах възможността да ти кажа всичко това лично и че не можах да направя нищо по-добро, за да ви помиря двамата, че не можах да видя свои внучета, преди да умра. Дано светлината на Оролам грее над теб, Карис.

Карис беше изтръпнала. Прочете отново писмото и се зачуди на себе си. Как преди всичко беше повярвала на такива нелепи лъжи? В деня, в който му беше пристанала, Дазен се промъкнал покрай фамилното й имение, затворил с вериги всяка врата и след това го подпалил? Или беше дошъл с десетина мъже, за да направят същото — мъже, които така и не бяха намерени, нито някой беше споменал повече за тях, след като Гавин бе хвърлил войските си след брат си?