Брент Уикс - Заслепяващият нож

Клитос пребледня, после заоглежда залата, търсейки съюзници. Дори тези, които можеше да гласуват с него, извърнаха очи.

— Аз… желая да…

Вместо да го остави да оттегли предложението, Гавин каза бързо:

— Предложението отпада поради липса на втори.

— Предлагам да отложим — каза Арис. — Имам да кърмя бебе, а и мисля, че всички трябва да пратим вестоносци.

Гавин го беше очаквал.

— Един момент. Искам да заявя едно нещо. — Цветовете вече избутваха столовете си назад, готови да напуснат. — Вие направихте това. Не трябваше да е така. Ако ме бяхте послушали, Тирея щеше все още да съществува, а Цветния принц нямаше да вилнее из Аташ. Ако бяхте пратили само хиляда войници или сто притеглящи, можеше да сме надвили крал Гарадул. Но вие… пратихте делегация да проучи проблема.

— Мирът би трябвало да се съхранява почти на всяка цена — намеси се Клитос. — Както казва блажената Адрея Коран…

— Войната е ужас, знам. Знам. Знам. А пацифизмът, който ти твърдиш, че цениш толкова високо? Пацифизмът е качество, неразличимо от малодушието. — Гавин изсумтя презрително. — Тази война можеше да е приключила преди да е започнала по поне половин дузина начини. Ако бяхте отдръпнали ботуша си от гърлото на Тирея секунда преди тя да е станала достатъчно силна, за да ви отхвърли, това нямаше да се случи. Казвам ви: ако не направите това както трябва, ще го направя аз. Някои неща тук ще се променят.

Андрос Гайл се прозя отегчено.

— Като започнем с това — отсече Гавин. — Татко, държал си се с Кип като с копеле. Не е. Майка му беше свободна жена, която издигнах в лейди през войната. Бях промахос и това беше мое право. Оженихме се тайно, защото бях млад и се страхувах какво ще кажеш. Но се оженихме. Точно затова така и не се ожених оттогава. Тя вече е мъртва, но заслужава от мен това: Кип е мой син, не копеле, а законен син. Това, че си хвърлял клевети, че си се усъмнил в собствената ми дума, е, боя се, още едно доказателство за напредващата ти сенилност. Тази година ще се включиш в Освобождаването, синко . Ако не се чувстваш годен да издържиш още няколко месеца, ще съм на твое разположение за по-интимна церемония по-скоро.

Всички замръзнаха. Дъхът им беше секнал. Дори Гавин се удиви на себе си. Можеше да разтури цяла сатрапия и да изключи един от Цветовете и те се бяха смутили… но да го видят, че се опълчва на баща си, ги беше стъписало.

— Сенилност? — Едва прошепнато. Опасно насмешливо.

„И сега разбираме колко дълбоко в червеното е затънал.“

Но Андрос Гайл беше толкова хладен, колкото можеше да е старо червено. Виждаше клопката. Ако креснеше, ако изтървеше нервите си, щеше да помогне на каузата на Гавин.

— Ако лорд Призма е убеден в това, разбира се, ще отида на Освобождаването по всяко време, което посочите. Както определено сме длъжни всички. Само се чудя какво съм направил, че да ви оскърбя? Защо замахваш към мен, синко?

„Хубаво семе за посев, татко. Добре изиграно.“

— Да, Призмата може да ме прати в гроба. Може да прати всеки от нас в гробовете ни. Помислете за това.

„Извъртя го така, че аз да изглеждам неразумният.“

— Не — каза Гавин. — Не. Ти застраши сина ми. Преднамерено. Без повече лъжи. Гринуди, изведи го.

— Синко — каза Андрос Гайл и този път гласът му беше напрегнат. — Ще проявяваш към мен полагащото се почитание.

— Пренебрегването ти, когато се държиш глупаво, и отстраняването ти от погледа на обществото, когато се опозоряваш, е полагащото се почитание. Гринуди!

Пръстите на Андрос Гайл потрепериха. Челюстите му потръпнаха. Но той се овладя. След дълга пауза се обърна и напусна, поведен от Гринуди.

Всички мълчаха. Никой не погледна Гавин в очите.

— Това би ни задължило да започнем да обсъждаме кой би могъл да стане следващият Червен — каза Гавин. — Чакам предложения.

„Знам, че прекалих. Знам, че ви изплаших, и за да го компенсирам, ще ви оставя да получите каквото искате. Ще позволя някой от вас да постави своята жена или мъж на стола на Червения цвят, и няма да се опитам да поставя свой. Око за око.

Искаш да посееш семето, татко? Хайде.“

— Сега, преди да отложим това заседание — каза Гавин. — Освен ако няма други предложения?

Никой не се обади.

— Делара? — попита Гавин.

Очите й се разшириха, след като схвана намека му.

— Внасям предложение да обявим война — заяви тя.

— Подкрепям — каза Арис.

— Островът на ясновидците гласува за война — каза Гавин. — Призмата гласува за война.